Филипините са сто милиона, една от най-големите държави в света. Близо 80% от населението са католици, вероятно след Мексико и Бразилия са и най-католическата държава. Емиграцията е огромна, както и беднотията, над десет милиона са навън, а всяка година по един милион филипинци стават гурбетчии, отиват да работят в чужбина.
В арабските страни, а именно Бахрейн, Катар, Кувейт, Оман, Саудитска Арабия и Обединените емирства, емигрантите са половината от населението - 42%, данните са за 2010-та. Разбира се, от Индия, Бангладеш и няколко други също има много емигранти, но само в ОАЕ филипинците са половин милион.
Условията са ужасни - не им плащат, взимат им паспортите и ги държат буквално като роби, живеят във фургони на 50 градуса, чели сте за това.
Да сте чули за атентат, извършен от радикализирани, недоволни филипинци в Дубай?
Да сте прочели мъдър анализ как лошата интеграция и липсата на толерантност, от страна на емира на Абу Даби, е причината филипинци да взривяват молове?
Да сте видели видео, в което католически свещеници призовават филипинци на свещен кръстоносен поход срещу неверниците?
Да сте забелязали призив на саудитския крал, или султана на Бруней, за повече мултикултурност?
Да сте мернали дори за миг новина, в която филипинец опипва арабка на площада, както в Кьолн?
Всичко това обаче, даже много повече, е всекидневие в Европа.
Давам пример с филипинци, но може и с други, все тая. Тъпите обяснения на Меркел и Юнкер са жалки, а клакьорите им - още повече.
*Мнението е публикувано във Фейсбук профила на Емил Кошлуков
