Скаридите са едни от най-търгуваните морски дарове по света. Засиленото търсене е довело до множество нарушения в отглеждането и обработката на тези организми. Скаридите са засегнати от различни проблеми – заболявания, употреба на антибиотици и екологични фактори.
Скаридите се смятат за нискокалоричен източник на здравословни протеини – но това важи основно за дивите скариди, живеещи на свобода. Животните, отглеждани във ферми са токсични и нездравословни.
Заради популярността на скаридите, те започнаха да се отглеждат във ферми, в комбинация от океанска и прясна вода по бреговете на страни като Тайланд, Индонезия и Еквадор.
Изследванията сочат, че консумацията на отглеждани в изкуствени ферми морски обитатели, може да доведе до сериозни здравословни проблеми, в това число неврологични заболявания, алергии, инфекции и др. Причината е, че често скаридите са замърсени с пестициди, антибиотици или патогени, устойчиви на антибиотици, като Ешерихия коли. Тези заплахи многократно превишават ползите от хранителните вещества в скаридите.
Представяме ви 7 причини, поради които е добра идея да избягвате скаридите, според д-р Джош Акс.
1. Внасят се от други държави
Тайланд е най-големия износител на скариди, следван от Еквадор, Индонезия, Китай, Мексико и Виетнам. Това означава, че не знаем как са произведени. Често те са добавени съм различни миксове и така са избегнати изискванията за етикетиране. Ресторантите също не са задължени да етикетират храната, която предлагат.
2. Във фермите скаридите се отглеждат при изключително лоши условия
За да увеличат износа, собствениците на ферми отглеждат над 40 000 кг скариди на акър. За сравнение, в традиционните скаридени ферми, количеството е 200 кг на същата площ. Тъй като водата е пренаселена от скариди, тя бързо се замърсява с отпадни продукти, които биха могли да заразят обитателите с различни заболявания и паразити.
За да се справят с този проблем, фермерите често използват големи коиличества антибиотици, дезинфектанти и пестициди.
3. Информацията за скаридите е заблуждаваща
Често потребителите не разполагат с вярната информация за произхода на скаридите. Понякога скаридите погрешно се представят за отгледани на свобода, или такава информация изобщо липсва. Случва се и да не е посочена страната производител.
4. Вносните скариди съдържат антибиотици и забранени химикали
Голяма част от скаридите се внасят от страни, в които не са въведени ограничения за употребата на замърсители като диоксини, полихлорирани бифенили и други опасни химикали. За да се избегне опасността от патогени и бактерии, скаридите във фермите се третират с антибиотици, най-често окситетрациклин и ципрофлоксацин – и двата се използват за лечение на хора, което увеличава риска от появата на устойчиви бактерии.
Сред другите най-често срещани химикали в скаридите са:
Органофосфати – те съдържат карбарил, който често се свързва с проблеми като загуба на памет и главоболия. Тези вещества са токсични за бременните жени и могат да доведат до смъртта на плода.
Малахитово зелено – това е противогъбичен агент, с който се третират яйцата на скаридите. Изследване доказа, че той води до появата на тумори при мишките.
Ротенон – използва се за унищожаването на рибите в развъдника преди в него да се пуснат скаридите. При вдишване, ротенонът причинява дихателна парализа. Изследвания доказаха, че той увеличава риска от развитие на Паркинсон при мишки.
Органокалаени съединения – използват се в развдниците за унищожаване на всички мекотели преди пускането на скаридите. Тези съединения имитират естроген, могат да увредят хормоналната система и да доведат до затлъстяване.
5. Скаридените ферми разрушават Земята
Развъждането на скариди е смъртоносно за рибите. За изхранването и производството на половин килограм скариди са нужни над 1 кг риба. Това води да рязък спад в рибните популации.
Скаридените ферми унищожават крайбрежните райони, включително солните долини, мангровите гори, блатата и земеделските площи. Най-голяма загриженост буди унищожаването на мангровите насаждения – те са жизненоважни за дивите животни и смекчават ефекта на бурите. Загубата им би могла да дестабилизира цялата брегова зона и да предизвика негативен ефект върху бреговите общности.
Обикновено фермите функционират 7 години преди замърсителите и патогените да достигнат концентрации, при които скаридите не биха могли да оцелеят. След изоставянето на фермите, често отровните химични вещества попадат директно в околната среда без да се третират, дори и ако сред скаридите е избухнала епидемия. Това води до замърсяване на почвата, реките и бреговия хабитат.
6. Скаридите съдържат ксеноестрогени
Един от използваните консерванти е 4-хексилрезорцинолът, той предотвратява обезцветяването на скаридите. Изследване доказа, че ефектът му наподобява този на естрогена – това увеличава риска от рак на гърдата при жените и намалява количеството на спермата при мъжете.
Съществува и риск от развитие на рак на белите дробове, бъбреците, панкреаса и мозъка.
7. При отглеждането на скариди се използват порочни практики
Асошиейтед прес разкри робския труд при отглеждането и продажбата на скариди по света. Животните, обработвани от съвременните роби, често достигат до пазарите в САЩ, Европа и Азия.
Агенцията разкри фабрика с поробени работници, много от които мигранти, държани под ключ в производственото помещение.
Скаридите съдържат много протеини, отличават се с ниско калорийно съдържание и са богати на определени витамини и минерали като ниацин и селен.
Важно е да се отбележи, че те са и една от най-богатите на холестерол храни в света. 4-5 скариди съдържат над 150 милиграма холестерол – или 50% от препоръчителната дневна доза.
Проблем съществува дори със скаридите, отглеждани на свобода. Те обикновено обитават морското дъно и се хранят с паразити и кожата на мъртви животни. Тези паразити попадат в тялото ви, когато ги консумирате. Дори богатото съдържание на витамини и протеини не би могло да засенчи потенциалните рискове. Но ако не можете да се откажете от скаридите, най-добре е да заложите на тези отглеждани на свобода.
