„Президентът нарушава Конституцията с отказа си да назначи служебно правителство. Текстът е ясен: Конституцията казва, че президентът „назначава служебно правителство”, а не „може да назначи служебно правителство, ако прецени”, коментира в „Тази сутрин” проф. Пламен Киров – бивш конституционен съдия и ръководител на катедрата по конституционно право в СУ „Св. Климент Охридски”.

„Президентът пледира за правова държава и върховенство на закона – няма ли да се изложим, ако президентът на една европейска държава наруши конституцията на собствената си държава”, попита той.

Да не предпоставяме, че това (евентуално назначено от президента Росен Плевнелиев – б.ред.) правителство веднага ще бъде разпуснато и ще бъде назначено ново. Ако президентът Плевнелиев е подбрал добър и неутрален екип и следващият президент го разпусне, именно той (следващият държавен глава – б.ред.) ще събере негативитте.

„Изпускаме главното – изискваме от българските граждани да спазват Закона за движение по пътищата, а казваме, че президентът може да не спазва Конституцията”, коментира още проф. Киров.

„Спомняме си 1996 г. Жан Виденов подаде оставка на 20 декември, а до 22 януари Желю Желев не започна конституционната процедура, наруши Конституцията. Президентът Петър Стоянов след това наруши Конституцията, като не даде мандат на Николай Добрев като представител най-голямата парламентарна партия. Съгласяваме се, че това е една традиция, така ли?”, коментира проф. Киров.

На въпрос каква е санкцията към президента, професорът обясни, че отговорността на президента е описана в чл. 103 на Конституцията, но процедурата по нея е сложна и във връзка с краткото оставащо време от мандата на Плевнелиев е немислимо да се задейства.

„Каква отговорност носи това правителство? Не е пред Парламента, приета му е оставката. Не е и пред президента, той не е назначил това правителство. Значи не носи отговорност пред никого”, коментира още проф. Киров.