Симеон Топузлиев е роден на 1 януари 2000 година в гр. Стара Загора. Започва да играе волейбол на 9 години, когато го забелязва първият му треньор Павел Митев. Висок е 191 см. От три години  играе на позицията посрещач в „Арда“ – Кърджали, под ръководството на селекционера Иван Халачев. Става спортист на годината за 2016 година сред юношите в община Кърджали.

1.Как започна да се занимаваш с волейбол? Защо избра точно този спорт?

Майка ми е треньор по плуване и тя ме насочи към басейна, но тя сама виждаше, че това не е моят спорт. От там на 9 годишна възраст, тогава бях в четвърти клас моят първи треньор Павел Митев, тогава той беше учител по физическо, видя че спрямо моите съученици съм прилично висок и ме насочи към залата. Отидох на тренировка и се убедих че този спорт ми допада.

Скаран си с водата ли?

Не, няма такова нещо. Аз харесвам плуването, следя всички всевъзможни форуми, новини и класирания, но залата ме влече определено повече.

Как те посрещнаха „Небесносините“ в своя отбор, вече трета година играеш с тях ?

Изцяло се чувствам като част от този отбор. В началото ми беше малко странно, защото аз наистина бях на 14 години, а там имаше хора на по 38 години. Но вече е нещо нормално за мен, чувствам се отлично сред тях, защото се държат с мен като равен с равен.

Имаш ли доста приятели сред съотборниците си?

С никого не поддържам неприятелски взаимоотношения. С всички си имаме приказка, закачка. Когато не сме заедно се търсим, например през лятото не сме заедно, но поддържаме връзка.

Подкрепят ли те родителите ти?

О, да, абсолютно. Имало е моменти, когато съм изпадал в така наречената „дупка“  и моите родители винаги са били до мен. Помагали са ми да се изправя, когато съм „паднал“. Изключително съм им благодарен за всичко.

Присъстват ли те на мачовете ти?

Да, на всички мачове, които са в Кърджали, но при първа възможност идват и когато не са в града.

По колко часа на ден тренираш? Как се справяш с ученето?

Сутрин близо два часа тренирам и следобед, когато мога и програмата ми го позволява. Винаги гледам да съпоставям двете неща. Определено мисля, че със спорта ми се получава по-добре, но спрямо всичките тези отсъствия мисля, че се справям по приличен начин.

Кога успяваш да учиш и да се подготвяш?

Времето ми е ограничено, но успявам. След училище, вечер и преди тренировка сутрин.

Какви са твоите амбиции във волейбола?

Искам да играя голям волейбол, до колкото възможностите ми го позволяват и един ден да съм между тези играчи, които сега гледам по телевизията.

Играеш на позицията посрещач, защо този пост?

Когато започнах да играя нямахме конкретни постове. Исках да бъда разпределител, но треньорите прецениха, че ще съм по-добър и полезен за отбора на тази позиция. Така се получи всичко. Не е лесна позиция, трябва да си по-комплексен, но с тренировки всичко се постига.

Амбициозен човек ли си? Има ли го хъса в теб?

Да, мисля че съм. Отстоявам си своето и нещо, което на мен не ми харесва, не оставям нещата просто така. Боря се.

Ти си капитан на юношите на „Арда“. Може ли да се каже, че капитанът е стожерът за психиката на един отбор?

Да, така е. Нещата се получават, когато отборът те уважава като човек и състезател. Можеш да повлияеш на тяхната психика позитивно, защото го има уважението, знаейки че могат да ти имат доверие.

Заминаваш за София? Какво ще правиш там?

Отивам на подготовка с националния отбор по волейбол, до 19 години за европейска квалификация, която ще бъде до колкото разбрах от 12-ти до 15-ти януари в София. Лагерът започна в Дупница преди дни, на 20-ти декември.

14.Ти си в 11 клас, имаш още една година до завършване на средното си образование. Обмисляш ли варианти за кандидатстване? Към какво си се насочил или ще продължиш образованието си в спорта?

Смятам да се развивам в спорта, но трябва да има и резервен вариант, защото една сериозна контузия може да бъде един фатален край на всичко за което мечтаеш.

15.Съжалявал ли си за нещо?

Не, никога не съм съжалявал за нищо. С оглед на това, което ми се случва се радвам, че се захванах с този спорт. Много се радвам за нещата, които се случват около мен.

16.Какви са мечтите на един младеж, на 17 години, който е вече в професионалния волейбол?

Може би моите мечти и представи са по-различни от тези на връстниците ми. Аз искам да достигна до възможно най – високите върхове в този спорт. Някои от съучениците ми искат да станат лекари, зъболекари, но моята мечта не е такава. Аз искам да съм спортист, искам да се развивам. Надявам се да се класираме на Европейското, защото това е една моя мечта.

17.Какво би си пожелал в навечерието на Коледните и новогодишни празници?

На родителите ми задължително искам да кажа колко съм им благодарен за цялата подкрепа, както и на сестра ми. Желая им много здраве, много късмет, дълги години да се подкрепяме един друг, да се обичаме. Няма да бъда с тях на празниците, но нека не го мислят, защото те винаги са ме подкрепяли и знаят, че това е най-доброто за мен в момента. Както за себе си, така и на всички пожелавам да бъдат здрави. Това е най-важното.