„Черна книга на правителственото разхищение в България“ представи фондация „Фридрих Науман“. Тя бе представена от икономиста Петър Ганев.

Книгата излиза за втора поредна година и разкрива разхищението с публични средства. Примерите са от цялата страна и са базиране на журналистически разследвания, разказа един от авторите й - икономистът Петър Ганев, цитиран от Радио Пловдив. 

Включени са 15 примера - от инфраструктурата, през медиите, до хотелиерството, както и разширено проучване за БДЖ. 

Някои от тях са знакови, защото струват скъпо като парка около НДК в столицата или спортната зала „Колодрума” в Пловдив, посочи Ганев. Други проекти, по думите му, са ненужни, като стадиона в Дряново и в малки населени места, строителството на дигата в Криводол, която не го пази от наводнения. 

Държавата разхищава публичен ресурс не от вчера и днес. Затова доста лесно е да се подберат случаите, коментира Петър Ганев. 

Според него обаче се увеличават случаите на злонамереността към умишлено прахосничество. Така прахосничеството става корупционно и умишлено, а не по небрежност. Това има връзка и с чувството за безнаказаност, подчерта икономистът и добави, че стремежът за разхищение на публични средства идва отгоре – надолу. 

В този случай стимулите са повече, а и зависимостите стават повече, защото се влиза в порочен кръг от който няма излизане. Сметната палата хваща проблемите, но и тук чувството за безнаказаност остава, коментира икономистът. 

Той е изненадан как в момента обществото дебатира трябвало ли е да се отпускат 10 милиона лева за Хитрино, които са реакция към едно бедствие, а не се обсъждат 2 милиарда лева за саниране на блоковете. Това е смисълът на Черната книга – да насочи вниманието към голямото прахосване, не към тези дребни детайли, които можем безкрайно да дебатираме. Голямата картина е по-важна, каза Петър Ганев.