Николай Терзиев е експерт в Българското дружество за защита на птиците. От няколко месеца той работи с кучето Барс, специално обучено да разкрива отрови в природата. Двамата участваха в разкриването на всички случаи, в които капани с отрови бяха заложени край крумовградското село Стражец. Сигнали за първите примамки бяха подадени през октомври, но втори път злосторниците заложиха отново парчета отровено месо този месец. В следствие на това загинаха няколко диви животни. Полицията и прокуратурата вече работят по случаите. Проби от заразените месни капани са изпратени в Лаборатория за изследване в Испания, откъдето се чакат резултати.

Преди месец Ники Терзиев участва в конференция по темата в Унгария.

- Ники, какъв беше форумът в Унгария, в който се включи?

- Това беше конференция, която се организира MME - БърдЛайф Унгария. Поканиха ни да вземем участие специално. Имаше хора от половин Европа, може би. Основната тема беше смъртността на птиците по електрическите жици - проблем, за разрешаването на който в нашата страна се работи отдавна. Още преди години БДЗП първо започна да слага изолатори по стълбовете за предпазване на птиците, сега вече имаме съвместен проект за това, разработен с EVN.

Втората част на конференцията беше за антиотровни дейности.

- В Унгария беше с твоя партньор в работата - кучето Барс, който е унгарски възпитаник. Имахте ли допълнително обучение?

- Използвахме повода, че сме в Унгария, за да отидем при треньора му. Този път изчистихме някои неща в поведението на кучето. Беше нещо като тест за нас двамата. На Балканите първи с кучета за намиране на отрови започнаха преди няколко години работа гърците, но ние с Барс сме  единственият подобен екип в България.

- В Европа как се справят с подобни проблеми, като този със заложените отровни капани в Крумовградско?

- Част от страните в Европа няма такъв проблем, но при други проблемът с отровите е много сериозен. Истината е, че този проблем в България не е чак толкова мащабен. В Гърция е кошмар-там няма човек, който да не стреля по диви животни, там има масови тровения. Унгарците например работят от четири години с куче търсач. Преди четири години проблемът с отровите при тях беше грандиозен. Намираха все повече и повече отровни примамки.

- Защо хората залагат тези примамки?

- Хората, които го правят, не си дават реална сметка за последствията от действията им. Като залагат отровна примамка, защото ги е яд на някаква граблива птица или кучето на съседа, си мислят, че ще решат проблема. Не мислят обаче, че идват други животни, ядат от тази отрова и така тя се разнася по веригата.

- Тези недобросъвестни хора имат ли общ профил?

- Смятам, че тези хора са еднакви идиоти по света, глупостта им е еднаква.

- Как в Европа действа законът спрямо хората, които поставят отровни примамки?

- Има строги закони, но такива има и в България. Противозаконно е да се използват отровни примамки, това е абсолютно забранено и се третира наказателно по поне два закона - за нехуманно отношение към животните и понеже не е селективен модел, като при ловците - те отстрелват животно, което виждат, че има проблем. А като сложиш отровата, не знаеш какво си заминава. Залагайки отровна примамка, можеш да убиеш страшно много диви животни, могат да пострадат и домашни животни, не е изключено да убиеш и хора.

Но ползата от Европейския съюз е тази, че хората си споделят един на друг своя опит. Затова англичаните, които са разбрали каква глупост са направили, като са унищожили 2/3 от биоразнообразието си, сега правят всичко възможно да ни убедят нас, че трябва по разумен начин да си използваме ресурсите. Не само да ги съхраним и да си ги запазим, но да намерим начин и да ги показваме.

Всички знаем, че има много места в Европа, където имат смешно количество животни, но ги показват толкова професионално, че имат три пъти-по развит туризъм в тази област от нашия. Използват ефекта „Уау!“

- Отваряш важна тема, но нали има министерства и у нас, стратегии?

- Хората, които са отгоре до някаква степен са свързани с някаква форма на бюрокрацията, а тя е най-голямото убийство за всяка форма на инициативност и затова процъфтяват неправителствените  и доброволческите организации.

Но при настъпването на нечии интереси периодично се започват големи атаки срещу зелената общност, неказвам, че и сред нас няма черни овце.

- Но какво чужденците казват за нашата природа, хората, които срещаш по форумите какво коментират?

- Тези, които са посетили България, казват, че искат пак да се върнат. Хората, които обичат природата и тези, които се занимават и с фотография, а с развитието на техниката, фото туризмът в световен мащаб става все по-популярен.

- Играе ли патриотичната нотка при вас - природозащитниците, като стимул  за това,  което правите?

- Патриотизъм - да, смятам, че думата е много подходяща. Всеки човек, който се занимава с опазването на природата в България е патриот, защото ако не си обичаш държавата, няма как да правиш нещо, за да съхраниш природата й. Няма достатъчно съдържателна една дума, която да обедини смисъла от това да си опазим Земята изобщо. Обяснение за смисъла да опазваш природата е, че Земята ни е само една, тя не случайно е кръгла и няма значение дали сме българи, пакистанци, руснаци, всичко се прелива. Ако аз замърся тук, замърсяването ще отиде там. Всичко е взаимно свързано и трябва да си даваме сметка, че ако не си пазим земята, която е нашия дом, нашата къща, правим гигантска грешка. Ако нямаме чиста природа, ще ядем ГМО боклуци, както голяма част от хората на Запад, ще пием бутилирана вода, нещо, което започнахме вече да го правим, ще дишаме въздух, който ще е замърсен и ще се чудим защо имаме алергии. Здравето на хората е в основата на тяхното щастие. А сме здрави, когато получаваме качествена храна, имаме чист въздух и вода - качествен живот. Кой са двете нещо, които най-много вдъхновяват хората?! Любовта и природата. А комбинацията от двете е вече сила. Затова всеки от нас трябва да си дава сметка, че начинът, по който моделираме средата, в която живеем, се отразява на живата ни, и това е в основата на нашето собствено щастие.

- Не си ли прекален идеалист?

- Аз съм не просто идеалист, аз съм отчаян оптимист.

интервю на Красимира Славова