НАСА работи заедно с Корейския институт за наука и технологии (KAIST) по разработването на малък космически кораб от един единствен силициев чип. Тази иновативна идея може да съкрати чувствително междузвездните пътувания.
Проектът беше представен в края на изминалата седмица на международна среща в Сан Франциско с уверението, че корабът с единичен силициев чип може да устои на интензивната космическа радиация, на която ще бъде изложен в космоса.
За да подсигурят оцеляването, учените смятат да използват експериментална технология на KAIST от транзистор с нановлакна. Вместо използваните обикновено фино оформени каналчета, той използва нанопроводници за транзисторни канали. Добавен е допълнителен контакт, който позволява протичането на ток. Той от своя страна „поправя“ всяка щета нанесена от радиацията чрез нагряване на канала. Затова новата технология е определяна като „самолекуваща се“.
При този „нанокораб“ пътуването до най-близката съседна на Земята звезда е сведено до само 20 години, тъй като чипът може да се движи с 1/5 от скоростта на светлината. Това все още е прекалено дълго време като се има предвид какво може да се случи на Земята или с чипа в космоса. Но 20 години са огромна стъпка напред в сравнение с продължителността на пътуването, която науката е способна да осигури към днешна дата. Например, сегашната технология може да предложи 100 годишно летене до Алфа Центавър.
Този транзистор с нанопроводници е идеален за космически пътувания, казват от KAIST, заради относителния му имунитет към космическите лъчи и малкия размер.
Новият чип е много по-ефективен и от гледна точка на цената. „Ако можеш да замениш 500 нанометра с техника от само 20 нанометра, тогава падат и размерът и теглото“, допълва Чой.
Разбира се, много от тази нова технология е все още на експериментално ниво и пращането на първия кораб с единичен силициев чип в космоса ще изисква големи инвестиции както в пари така и в познание.
