Четенето е гимнастика за ума! Литературата ни обогатява, като развива въображението ни. А, да можеш да предадеш тази атмосфера, за да научиш децата да заобичат книгите е магия.

Такава бе атмосферата при посещениета на учениците от 3„д” клас на СУ „Отец Паисий”, с ръководители Мария Илиева и Айфер Бабаева, които с особено вълнение пристъпиха прага на Регионална библиотека „Никола Йонков Вапцаров” – Кърджали.

Тук третокласниците се срещнаха за първи път с детски писател и станаха съавтори на приказка. Паисиевци, заедно с писателката Маргарита Павлова и ученици от 4 клас на ОУ „Св. Климент Охридски”, с ръководител София Калинова, създадоха приказката „Скъсаната струна -мост към приятелство”. Новото произведение вече е публикувано на сайта на библиотеката.

„Възхитена съм от въображението, любознателността и интересът на учениците Ви. Те овладяха основно правило в творческото писане - последователност на действието, спазвайки един от заветите на Чехов към младите писатели, че „Краткостта е сестра на таланта”. Всички деца взеха участие с чудесни идеи. Написахме заедно една вълшебна приказка, за което Ви благодаря, деца!” , каза на раздяла Маргарита Павлова.

След като приключиха с творческото писане, децата с голям интерес изгледаха кратък филм за живота и творчеството на поета Никола Вапцаров, като на 7.12. се навършват 107 години от рождението му.

Благодарим на Регионална библиотека „Никола Вапцаров”, че отвори своите врати за паисиевци. Благодарим за един от най-безценните подаръци, които получихме безплатна едногодишна читателска карта.

Ето я и приказката, която написаха децата:

„СКЪСАНАТА СТРУНА – МОСТ КЪМ ПРИЯТЕЛСТВО“

                В един пролетен ден, когато Златноелечко свиреше на цигулката си, му влезе една прашинка в окото. Първа се притече на помощ пеперудата Лекокрила и оттогава те са добри приятели.

                Мина доста време, и един ден, докато изпълняваше концерт за цигулка „Лято” на Вивалди, изведнъж се скъса струна на музикалния му инструмент.

                -Олеле, скъса ми се една от струните, какво да правя сега? – каза щурчето.

                -Златноелечко, не се безпокой, аз съм тук. – извика пеперудата.

                -Радвам се, с приятел като теб няма от какво да се тревожа. – отвърна щурецът.

                -Как да не ти помогна Златноелечко, ти си толкова добър, ще отида да извикам

Паячко. Той може да изплете най-здравите паяжини в света.

                Отлетя Лекокрила бързо-бързо, извика паяка и се върна. След нея пристигна и Плетачко.

                -Добър ден, Златноелечко! Дотичах бързо, защото само като си помисля, че довечера няма да чуя твоя концерт, ми става тъжно. Моля ти се, виждам, че струната ти е скъсана, дай да ти я поправя.

                Щурчето подаде цигулката и с интерес наблюдаваше какво ще се случи. Паячето изплете нова струна и замени скъсаната.

                След като Златноелечко получи възстановената си цигулка засвири „Одата на радостта” от Лудвиг ван Бетховен.

                Тримата приятели създадоха едно много силно приятелство, а всеки знае, че приятелството е един от най-здравите мостове и много трудно се чупи.

„Приятел в нужда се познава.“