15 болници от София и Пловдив - частни, държавни, общински, обжалват решение на Здравната каса. С него, членовете на Надзорния съвет на НЗОК решават да се заплатят лекарства с пари от резерва в годишния бюджет на Касата, но да не заплатят на болниците извършената от тях надлимитна дейност.

Жалбата бе обявена на пресконференция в БТА от представители на различни болници и съсловни организации.

Красимир Грудев, управител на Пловдивска болница обясни, че надлимитна дейност не съществува.Това са пари от бюджета, които са скрити и няма да бъдат платени. Цялата система е създадена, за да се пестят пари. Това става чрез софтуерни, компютърни, административни, технически пречки, с които да се ограничи и отложи достъпа на българския гражданин до здравеопазване.

"Работим и след последния момент (договореният срок и бюджет), той се определя с допълнителни споразумения, указанията ни се дават по-късно. След като не сме знаели с какъв бюджет сме разполагали, тези дейности не са надлимитни, те са плод на нормалната работа на медицинското заведение", заяви Грудев.

Той разказа случай, че в петък, 30-то число от месеца, в 17 часа следобед му се обаждат от Здравната каса и казват, че намаляват бюджета на НЗОК от 220 - 202 млн. Лева за болницата. "Това са административни трикове, за да се спестят пари, съобщава се постфактум", обясни Грудев.

"Питам какво плати Надзорния съвет на НЗОК, плащайки лекарства - плати надлимитна дейност. Това са надлимитна дейност, не са включени в бюджета. Всяка година има преразход на лекарства - 50-60 млн. С това решение НЗОК реши да плати надлимитната дейност за лекарства и пренебрегна надлимитната медицинска дейност", обяви Грудев.

В рамките на месец от Касата са платинени 132 млн. лева за лекарства, съобщиха на пресконференцията.

Медиците бяха категорични, че няма върнати пациенти заради финансовите промени от Здравната каса, но подобни дейности се отразяват върху пациентите. Това не се отразява на конкретния пациент, защото е на гърба на болницата.

Имаме незаплатени поставени стендове, каза управителят на пловдивската болница. Той поясни, че щом е изчерпан лимита на болницата, не се заплаща нито изделието, нито медицинската дейност, нито доставчиците на лекарствата.

Николай Болтаджиев, председател на Националното сдружение на частните болници, заяви, че след като пациентът е здравно осигурен, той трябва да се лекува безплатно. "В един момент Касата казва, че е надлимитен. Честно е пациентът да си плати. Това е честно, но не е моралното. Не е морално пациентите да си платят", категоричен бе Болтаджиев.

"Няма върнат спешен пациент от болниците в България. Има листи на чакащите", уточни той.

Председателят на Центъра за защита на правата в здравеопазването д-р Стойчо Кацаров обори колегите си, че честата смяна на правилата се отразява на пациентите. Ефектът от тази дейност върху обслужването на пациентите, е негативен. Той даде пример с прогноза за догодина, в която се очаква при бюджет 3,4 млрд. лева от Здравната каса да има още 3,8 млрд. лева доплащане от пациентите. Това са трайни негативни последици върху пациентите, допълни д-р Кацаров.

Лекарите уточниха, че през януари 2017 година предстои завеждане на деласрещу решението на Здравната каса.

Председателят на УС на Българския лекарски съюз д-р Венцислав Грозев обясни, че НЗОК дължи парите за общински, университетски, частни, държавни болници. Тези пари са й отчетени като спешност. Той недоумява как е възможно да не бъдат заплатени. "Ние няма да спрем да помагаме", заяви шефа на БЛС.

Д-р Стойчо Кацаров обясни, че възраженията на лекарите са принципни. "Надзорният съвет на НЗОК не може да разпределя по този начин средствата. Това не са джобните пари, те са от здравни вноски. Те се разпределят от административен орган какъвто е Здравната каса.
Административно-процесуалният кодекс иска да уведоми от всички страни да поиска техните становища и след като се запознае с тях да излезе с обосновано и мотивирано решение. То подлежи на съдебен контрол", уточни д-р Кацаров.

"Защо не изплатихте тези средства, как решихте, че е приоритет да се разплатите с фармацевтичните компании, а не с лечебните заведения", запита д-р Кацаров и припомни, че и болниците са Търговски дружества.

Той обясни, че помощта, която болниците в Шумен и във Варна оказват на пострадалите от трагедията в Хитрино е надлимитна дейност и по правилата на НЗОК не би трябвало да бъде изплатена, защото не е планирана. Разбрали сте се да платят тази дейност, защото целият народ разбра за това нещо. Давате ли си сметка, че в болниците всеки ден имат надлимитна дейност за случаи, които не са публични, запита д-р Кацаров.

"До кога ще има лимити на нещо, което не може да бъде лимитирано", питат лекарите и казват, че досега не са получили ясен отговор защо продължават да има лимити и тази дейност не се изплаща.

Лекарите цитираха думите на зам.-министър Ваньо Шарков, който на 15-ия ден от въвеждането на системата за пръстовия отпечатък обяви, че са спестени 15 млн. лева и запитаха защо със спестените пари не се заплати надлимитната дейност.

"Такива пари най-вероятно няма. Има 50 млн. лева надсъбрани вноски, които Надзорния съвет е решил да даде за лекарства", каза Кацаров.

Андрей Марков, зам.-председател на Българската болнична асоциация смята, че проблемът в България е проблем на пациентите, защото рано или късно сме потребители на медицинската система. Около 40 % се заплаща от джоба на пациента, днес този процент вече е около 55 на сто. Здравната реформа е в посока, в която никой не желае да се развива, поясни той и даде пример, че броят на инфарктите в абсолютно изражение намалява, броят на инцидентите намалява.

"Когато имаме икономия от лимити, тя не се разпределя. Лечебните заведения са публични болници, независимо от собствеността", каза Марков.

Над 51 млн. лева за 2015 година не са разплатени за болнична дейност за т.нар. надлимитни дейности. Това е отчетено в Касата. Когато се прави отчет през кодировката на т.нар. международен код на болести - планова или спешна диагноза.

Приета, отчетена от НЗОК система, но неразплатена.

От 2014 година броя на приети в болнична помощ не се различава особено с последващите години, но продължава да има надлимитна дейност, казаха лекарите. Как без да мръдне броя хоспитализации се оказа надлимитна дейност. Повече от половината от тази дейност е спешна. Това не може да бъде планувано, казаха лекарите.

"Къде сме разхитили средствата? В борбата да оцелее човешки живот? Това ли е разхищението?! Това е отчетена и приета дейност", възмути се д-р Марков.

Лекарите съобщиха, че дори за идната година се предвиждат лимити, които се въвеждат в Закона за Бюджета на НЗОК.

Запитани кое от забавените плащания искат да се плати, д-р Болтаджиев отговори: "Всичко със законната лихва от датата на просрочието - така пише в Закона за задълженията на договорите".

Запитани защо не са реагирали, когато им променят правилата в последния момент, д-р Грудев заяви, че надлимитната дейност е от насилствено договорено връщане лентата назад. Д-р Стойчо Кацаров веднага се намеси и каза: "Как точно си представяте да реагира директорът на болницата? Той няма избор, няма възможност за реакция - или подписва, или приключва договора с НЗОК".

Има решение на ВАС, което от години не се спазва, допълни Кацаров. Устата ни се напука от реакции, повтаряне, за лимитите - нищо не може да направи.

Лекарите поясниха, че от реализираните икономии в бюджета на регионалните здравни каси през по-неактивните месеци юли и август не е останало нищо в местните Здравни каси, всичко било иззето централно.