Кюрдският сепаратизъм може да се превърне в реална заплаха и за България.С падането на визите за турски граждани за Европейският съюз и засилването на миграцията, може да се очаква ,че страната ни с географското си положение би се превърнала в логистична база на кюрдските терористични организации.Това от своя страна би довело до обостряне на отношенията ни с Р Турция от което страната ни няма никаква полза.Това кара българските политически наблюдатели да следят с особен интерес сблъсъкът между силите на реда в съседна и съюзническа Турция и организациите извършващи терористични актове на нейна територия.
Това което може да се констатира без колебание е,че кюрдският проблем навлиза в нова спирала на насилие.От една страна властите са решени по пътя на въоръжения натиск да смажат бунтовниците.От друга страна бойците на ПКК стават все по настъпателни.Радикализирането на Турската работническа партия извади на бял свят нейното крайно крило „Соколи за свободата на Кюрдистан”,формирано през 2004 г.,но отцепило се през 2015 г.Още през февруари и март,то даде заявка за нова тактика на въоръжената борба.”Соколите”заложиха не на партизанска война в Диарбакър,а на тотална терористична заплаха за турските туристически дестинации и преди всичко мегаполиса Истанбул.Нещо повече-при последният атентат до „Водафон арена” се взриви камикадзе.
Само за последните две години след нарушаването на премирието между ПКК и властите са загинали 400 полицаи и войници и няколко хиляди бунтовници .Цивилните жертви са около 1000. Непосредствено след всеки терористичен акт президентът Реджеп Таип Ердоган отправя заплахи срещу терористите,като обещава,че ще сложи край на ПКК,но това не става.Нещо повече напускащите традиционните си местообиталища кюрди се заселват из цялата страна.На всяко кюрдско семейство се вменява,че трябва да има много деца,за да даде в дан на ПКК.Тези младежи се готвят за бойци на Кюрдската работническа партия.
С всеки изминал ден кюрдският проблем става ключов за Турция.Етногеографската област Кюрдистан влиза в границите на 4 държави:Турция,Ирак,Иран и Сирия.45% от нея е в Турция.Тук е и половинта от кюрдското население-между 15 и 20 млн.души.Кюрдските военизирани формации извън Турция-в Ирак и Сирия се ползват с подкрепата на Запада заради борбата им срещу Ислямска държава.Тези в Турция доскоро имаха подкрепата на Русия и Китай.Възникналата през 1984 г.ПКК е формация с маоистки уклон.Освен за обединен Кюрдистан тя се бори з осъществяване на народно –демократична революция-т.е. за промяна на държавното устройство-факт правещ мирното решаване на конфликта много трудно.
В момента Турция преосмисля своята геополитическа политика.По подобие на САЩ,които акцентират върху азиатско –тихоокеанския регион,Турция готви свой евроазийски проект.Прагматичния исламистки елит вижда в исляма свързваща спойка не само за привличане в турската орбита на държави били част от османската империя,но и „братските”държави от Средна Азия.Освен външнополитически аспект готвения ислямо-турски синтез на съчетаване на османизъм,ислямизъм,туранизъм и кемализъм цели и решаване на кюрдския проблем.Кюрдите могат да получат достойно място в този евразийски проект.Затова и президентът Реджеп Таип Ердоган поставя наравно с турският национализъм и ислямската солидарност.
Евразийският проект на Ердоган среща разбиране в Русия,която има също свой евразийски проект.И двата имат за цел усмиряване на радикалния ислям.Китай обаче е на друга позиция.Той не приема подкрепата на Турция за уйгурите в Синджанско-уйгурския автономен район,заселен с мюсюлмани.В отговор е активизирането на маоистките формации в Турция.
Повече от очевидно е,че решаването на проблема с кюрдския тероризъм,зависи от външната политика на Турция.България също има своите ходове в това отношение.
Георги Кулов
