Хасковска област е сред 19-те в страна, за които анализът на Института за пазарна икономика „Регионални профили. Показатели за развитие“, твърди, че все още не са успели да преодолеят кризата, която тръгна преди осем години. Това означава, че брутният вътрешен продукт в реално измерение при тях, т.е. коригиран за колебанията в цените, все още не е достигнал нивото си преди кризата през 2008 година.

Обобщенията на ИПИ засягат данните за периода до 2014 година.

Според тях, икономиката на България успява да преодолее последствията от икономическата криза през 2014 година, когато съвкупното производство в реално измерение надминава предкризисното си ниво. 9 от регионите следват тази тенденция.

Северният централен и Североизточният регион са в процес на излизане от кризата, вече се доближават до предкризисните си нива на производство. Областите, чиито икономики вече са загърбили последствията от кризата, са Велико Търново и Разград в Северния централен регион и съответно Варна и Добрич в Североизточния регион. На юг Южният централен регион също все още остава „под вода“ към 2014 г. В тази част от страната обаче област Пловдив представлява изключение. Благодарение на големите инвестиции през последните няколко години съвкупното производство на северната съседка на Хасково вече е с 8,5% по-високо в реално изражение от отчетеното през 2008 г.

Югозападният и Югоизточният регион също вече отчитат реално производство, което е с 2–3% по-високо от предкризисното. Икономиките в двата региона, които формират положителните тенденции, са тези на София -столица и Софийска област в Югозападния регион, както и тези на Стара Загора и Ямбол на югоизток.

Възстановяването от кризата обаче все още предстои в голяма част от областите и регионите на България.

Единственият регион, чиито области без изключение все още не са възстановили от кризата, е Северозападна България, която включва областите Видин, Враца, Монтана, Плевен и Ловеч.

Икономическото оживление в повечето области става все по-видимо през 2015 г., ако се съди от процесите на пазарите на труда и динамиката на доходите. Последната година е особено силна за пазара на труда в повечето региони, а оттам се отчита и покачване на заплатите и доходите на домакинствата, сочи още анализът. В скалата на средногодишният коефициент на заетост сред населението между 15 и 64-годишна възраст през 2015 година, която за страната е 62,9, Хасковско е малко над средното ниво и със 63,1 е на седмо място.

Макар и заплатите да растат трайно и повсеместно, не във всички региона движението на на доходите на домакинствата е във възходящо ниво. През 2015 г. например с 3393 лв. Кърджали измества Силистра като областта с най-ниски доходи на лице от домакинство.

Ниските доходи неизбежно са обвързани и с висока бедност, коментират анализаторите. Отново Кърджали е областта с най-висок дял на бедните спрямо националната линия на бедност – 60,1%, или близо 3 пъти повече от дела на бедните на национално ниво.

Бедността, ниските доходи и малката заетост в повечето случаи са естествено следствие от недостатъчните инвестиции в съответните области, коментират анализаторите. Към края на 2014 година например Хасковска област изостава по инвестиции до предпоследното място от всички 28 области.

Чуждестранни вложения инвестиции в предприятията  в Хасковско са едва 259 евро на глава от населението. За сравнение в София столица, която държи челото по този показател инвестициите са 8857 на човек.

В частта „Данъци и такси“ от анализа, Тенденцията по отношение на местните данъци и такси е възходяща, като най-чувствителното покачване през 2016 г. се наблюдава при данъка върху недвижимите имоти и такса смет, както и при патентния данък за търговия на дребно. Данъкът при прехвърляне на собственост също се покачва средно за страната. В общия случай икономически по-развитите територии поддържат по-високи нива на местни данъци и такси (столицата е такъв пример) и обратно – в по-слабо развитите области техните нива са по-ниски. Има все пак и изключения от това неписано правило. Така например в област Хасково, която е с относително слабо икономическо развитие, нивото на местните данъци и такси остава високо.

 Красимира Славова