През 2015 година в подземието на литовска църква бе открита мумия на дете, загинало през 17 век от едра шарка (вариола). От нея учени от университета Макмастър са успели да възстановят генома на най-стария известен образец на смъртоносния вирус. ДНК-то на вируса е разшифровано, което разкрива историята на епидемията и еволюцията на вируса. Генетиците са публикували резултатите в Current Biology.
Едрата шарка е изключително заразна инфекция - при контакт в над 99 процента от случаите следва заболяване. Смъртността при децата достига 80%, при възрастните - до 50%. Оцелелите носят по кожата си характерни белези от язвите, има увреждане на зрението или ослепяване. Само през 20 век вирусът Variola major, който причинява този вид шарка, е отнел между 300 и 500 милиона човешки животи.
Днес едрата шарка се смята за победена завинаги. Това става след години масово ваксиниране в световен мащаб. Последният случй на заразяване бил регистриран на 26 октомври 1977 год. в Сомалия. През 1980 г. СЗО обявява окончателното унищожаване на вируса в природата и ваксинирането срещу вариола е прекратено.
Според досегашните научни изводи едрата шарка е моряла хората от древни времена. Свидетелство за това са били откритите белези по египетски мумии отпреди 3-4 хилядолетия. Но резултатите от новото изследване поставят тези изводи под съмнение.
Група учени под ръководството на генетика Хенрик Пойнар, известен с работата си по извличане на ДНК на патогенни организми от древни човешки останки, възстановила генома на Variola major от мумията на литовското дете. Получените фрагменти позволили да реконструират целия геном на древния щам на вируса и да го сравнят в генома на щамовете, които върлували през 20 век.
Учените правят извода, че всички изучени образци имат общ прародител, появил се в периода между 1588 и 1645 год, По това време бил открит Новия Свят и започнало колонизирането. Генетиците определили периодите в еволюцията на вируса.
През 1796 година английският лекар Едуард Дженър направил успешен опит, като заразил с кравешка едра шарка на осемгодишно момче. Детето преболедувало, но в лека форма и станало невъзприемчиво към едрата шарка. След това ваксинацията станала главното средство за спиране на епидемиите. Точно по това време се появили двa подтипа на вируса P-I и P-II. Учудващо е също, че генетичното разнообразие в рамките на тези подтипове има много скорошен произход, датиращ от края на 19-ти и началото на 20-ти век, и по този начин съответства на глобалната ваксинация срещу едра шарка.
Въпреки че изследователите вече знаят, че историята на вируса започва някъде в средата на 17 век, те не могат да кажат как именно е започнал да заразява хора и кое животно е било негов приемник преди това.
Едрата шарка е унищожена в природата, образци от вируса се пазят на две места в света - в руския научен център "Вектор" и в американския Център по контрол и профилактика на болестите.
