Бившият зам.-областен управител и бивш член на Националния съвет на БСП пред Кърджали бг вести

. Победата на предстоящите парламентарни избори е възможна ако партията се обърне към българското общество с ясни и разбираеми послания

. Без обединение вътре в партията и надмогването на междуличностните боричкания БСП няма как да спечели доверието на избирателите

. Криворазбраният патриотизъм носи само вреди, трябва нов подход към малцинствата

БСП победи на тези избори. Трябва ли обаче партията да се успокои след тези години на поражение?

Да, най-сетне моята партия внушително победи. Голямата победа е победа на гражданите на Кърджали и съотечествениците ни в България и в чужбина. Друг е въпросът доколко това се дължи на база собствен електорален успех, на привлечени нови хора за каузата на БСП или на значителен протестен, наказателен вот срещу ГЕРБ и Бойко Методиев Борисов . Вот срещу действащото управленско статукво на държавата ни. Също така, няма как да не признаем точното попадение на председателя на нашата партия Корнелия Нинова – относно номинацията и избора на Румен Радев за кандидат-президент. Личност с държавнически качества и човек, необвързан с никоя партия. Избраната също от нея за вице-президент Илияна Йотова е достойното партийно лице. С други думи, след горчилката на всички видове избори през годините, сега, благодарение и на личните качества на Корнелия Нинова, партията най-сетне тръгва по нов път, пътят на промяната. Тя оглави партията с визията за реформи в нея, за акцентиране на автентичните леви ценности, за необходимостта от организационна реформа в партията и нова коалиционна формула. Много от социалистите от Кърджали и лично аз вярваме на способностите и качествата на председателя на партията, обнадеждени сме и в очакване новото Изпълнително бюро, начело с Корнелия Нинова, да произвежда политики в полза на всички български граждани и се надяваме да не бъдем забравени в област Кърджали. Тук партията има потенциал, не само за привличане на гласоподаватели, но и за разширяване на членския състав в работническите ядра – Теклас, Пневматика, Монек юг, шивашките цехове и земеделците в селата. Място за успокоение няма, няма време, идват предсрочните парламентарни избори – държавният интерес, партийната отговорност изискват да спечелим умовете и сърцата, доверието на все повече съграждани.

Какви според Вас трябва да са належащите промени в БСП?

На първо място поставям идейната идентичност – трябва да се изчисти, изкристализира. Трябва да е ясно ние партия на кого сме? На работниците, селскостопанските труженици, занаятчии, дребни и средни търговци, напредничавата интелигенция, здравните, транспортните работници, учители, възпитатели, служителите в администрацията или сме партия на новобогаташите и на олигарсите. Доколко защитаваме и отстояваме изконните човешки и трудови права и свободи на малцинствените групи. По света малцинствата естествено са под крилото на левите, социалистически и социалдемократически партии. Ние в това отношение сме в дълг към всички български граждани, които се самоопределят за етнически турци, роми, арменци и други.

Второ, в състава на висшето Изпълнително бюро, трябва да има повече обединителни фигури и политическо представителство на регионите и на малцинствени общности. Не можем да си затваряме очите, да се правим, че те не съществуват. Ние трябва да работим сред тях, защото те крият огромен потенциал за разширяване на БСП. В днешния състав на националния съвет на партията има само едно турско име. Да ви призная, срам ме е от хората, те ме питат има ли човек в националното ръководство на партията от Кърджалийско с небългарско име. Това е политическа грешка на предишното ръководство и на отговорника на партията за районите със смесено население. Не мога да дам точна рецепта за коригиране, но при добра воля винаги има решение. Големият въпрос пред партията е искаме ли тези наши съграждани, съотечественици с небългарски етнически произход за каузата на България и БСП.

Трето, трябва да имаме по прагматични решения и послания от нашите форуми към обикновените хора. Много важно е как говорят националните функционери на партията – настана време да се използва езика на народа. Посланията им трябва да са ясни, точни и разбираеми за всички слоеве на нашето общество.

Трябва и нов подход в нашия регион. Кърджали отдавна узря и етническото противопоставяне като модел за набиране на електорат вече е анахронизъм. Вижте какво се случва на местните и президентските избори. Все по-малко хора гласуват за някой само защото е турчин или българин. Затова смятам, че всички инициативи и политически послания, които водят да противопоставяне, до разделение на хората имат негативен ефект.

Четвърто, трябва да се провеждат много срещи и разговори очи в очи с хората. Те искат откровеност, не празни обещания и неизпълними неща. Искат нов морал, искат да има хигиена в отношенията партиен деец – избиратели.

Предстоят предсрочни парламентарни избори. Според Вас кой ще бъде основният противник на БСП в област Кърджали?

Опита и реалностите показват, че през годините в Кърджалийско, основен наш опонент винаги е бил ДПС и това е нормално, защото тази партия държи политическия монопол в региона. На идейно ниво главен опонент ни е бил СДС, сега е ГЕРБ и РБ. Това е нормално – тези партийни формации са десни, докато ние сме лява партия. Има сблъсък на идеологии.

Вече се очертава и друг сериозен играч – ДОСТ. Новата партия е със сериозни възможности в нашия регион и не бива да се успокояваме, че тя е проблем само на ДПС, защото ще е в пряка конкуренция за традиционните гласоподаватели на движението.

Ще трябва да се работи много здраво и то на няколко фронта. Бихме имали много по-добър резултат, хората биха били много по-доволни, ако ръководството се обедини, партията се освободи от вътрешните неуредици, разправата с инакомислещия, дребните кавги или с други думи самоизяждането. Би било добре да се признае по достойнство труда и на млади и на по-възрастни. Никой не бива да се подценява, да се принизява, да се омаловажава, никой няма право да бъде високомерен .

Загуби ли БСП българските турци като гласоподаватели в нашия район?

Дълги години споделях в партията и пред обществеността, че турците не са стадо овце, че да ги водиш, че от около десетина години те търсят алтернатива на ДПС. За съжаление, в моята партия нямаше необходимата чуваемост. Постигали сме на избори над две хиляди и петстотин гласа от селата. За „АЕЦ” Белене поставиха подписа си над две хиляди етнически турци, на Бузлуджа ежегодно се качваха по 50-80 турци, кандидати за кметове на населени места от БСП ставаха десетки местни етнически турци и много млади хора ставаха членове на БСП.

За голямо съжаление, те с разочарование, дори с горчилка се връщаха там откъдето са дошли. През годините имаше разминаване между очаквано и получено. Отчуждението се ескалираше най-много от етнизирането на отношенията, етническото противопоставяне в посланията на някои местни избраници. Всъщност, етническите турци не са по-малко патриоти от всички български граждани, милеят не по-малко от всички други за Родината си. Няма да ни е лесно, но аз съм оптимист. ГЕРБ ни „открадна” тези хора, ГЕРБ е пред нас с по-улегнали послания и изпълнение на поети ангажименти. Времето лети, до изборите можем да спечелим доверието на хората и привлечем на наша страна повече хора с ляво мислене. Българските граждани от турски произход, независимо от обремененото минало, повече се идентифицират с БСП, отколкото някои другари от ръководството на партията желаят това .

Вие как бихте коментирали резултатите от президентския вот в област Кърджали. Пропука ли се крепостта на ДПС. Може ли да считаме ДОСТ за реална политическа алтернатива на Движение за права и свободи?

Ние трябва да сме доволни от това, което ДПС постигна в полза на нашия кандидат.. Тука е мястото да спомена, че след 17.12.2015 г., малко по малко започна да се пропуква непревземаемата крепост ДПС и вина за това носи ръководството на движението, което не отговаря на потребностите на симпатизантите си. Немалко гласоподаватели на ДПС са на кръстопът – колебаят се между ДОСТ, ГЕРБ , БСП или друга партия да подкрепят. През годините в БСП не успяхме да предложим политическа алтернатива на тези хора. Разбира се, пречка за това беше и близкото минало. Сега всичко зависи от нас – от националното ръководство и промяната на начина на мислене на местното областно и общинско ръководство. Но е факт – ДПС не е чак толкова безапелационно в нашия регион и партията ще трябва да се научи да работи и да живее като всяка друга партия в условията на демокрация. Това е единственият начин тя да оцелее и за това смятам, че пропукването на крепостта й в Кърджали може да има положителен ефект върху самото ДПС.

В Република Турция ДОСТ осигури повече гласове за Цецка Цачева от гласовете за генерал Румен Радев. Какво означава това? Загуби ли ДПС в Турция или предстои борба за разпределението на гласовете от там?

Да, в Турция ДОСТ победи всички партии, но това не означава, че е секнало влиянието на ДПС. Движението запазва позициите си в Истанбул и някои градове от Тракийската част на Република Турция. Без да рисувам апокалиптични картини, смятам че оттук насетне ще има безмилостна и жестока борба за всеки глас в Турция. Разбира се, и у нас, основно в регионите със смесено население. Психологически в Турция сега ДОСТ има предимство. Повечето изселнически организации припознават младата партия на Лютви Местан. Тази конюктурна борба между двете партиии трябва да бъде използвана от нас – да търсим контакт с българските граждани в Турция по-често и да привлечем тамошните кемалисти в нашия отбор – БСП.

Вие отговаряхте за работата на БСП с българските гласове в Република Турция. Какво се случи с тях и има ли БСП реален потенциал там?

Отговарях за изселническите организации и работата с СНР. Трябва да споделя, че ДПС имаше изградени структури във всички големи градове в Турция, имаше партийни отговорници. Ние се задоволявахме и то чрез упорито настояване от моя страна, да работим с тамошните хора. Но това беше работа от избори на избори, за по ден, два. Нямахме дълбочинна стратегия. Кампанийната работа, липсата на трайна, последователна политика за припознаване на тези хора за наши истински съотечественици, че ние ги искаме, че ние ги приемаме със сърце и разум за равноправни, равностойни наши съграждани.

Успех ще има тогава и само тогава, когато нашите изселници се убедят, че сме искрени с тях и не мислим да ги дискриминираме. Трябва да се освободим от старите стереотипи, че те са друга категория, а ние сме по правоимащи от тях.