Динозавърска опашка с отлично запазени пера бе открита в кехлибар.
Не за пръв път учените попадат на пера от динозавър в кехлибар, но това е първият случай, в който с категоричност успяват да определят принадлежността им към праисторическия вид. Откритието ще даде ценна информация за това как са изглеждали и как са еволюирали перата на динозаврите.
“Това е находка, която се случва веднъж в живота”, казва един от водещите изследователи Райън Маккелър. “И най-дребните детайли са видими в три измерения.”
Най-удивителното е, че парчето кехлибар е открито на пазар в Мианмар миналата година, където било представено за къс кехлибар, съдържащ растителен материал.
Друг от водещите изследователи Лида Жинг от Пекинския геоложки университет, веднага разпознал перата и заедно с Маккелър решил да научи повече за уникалната находка.
С помощта на детайлна микроскопия и компютърна томография екипът разгледал по-подробно перата и костите и предположил, че опашката е принадлежала на млад целурозавър – семейство птицеподобни месоядни динозаври, населявали земята преди 99 милиона години през кредата.
Според изследователите, това са първите пера на нелетящи динозаври откривани в кехлибар до момента.
“Запазилият се материал се състои от 8 прешлена на млад екземпляр - покрити с пера, съхранени в 3D с микроскопски детайли”, кава Маккелър. “Няма съмнение в произхода им, защото прешлените не са слети както при птиците и най-близките им родственици. Опашката е дълга и гъвкава, с пера от двете страни”
С други думи, перата определено принадлежат на динозавър, а не на праисторическа птица.
Екипът нарекъл младия целурозавър Ева, в момента на смъртта си тя е била с размери на врабче. Ако бе имала възможност да порасне би достигнала размера на малък щраус.
Семейството, към което принадлежи, е тясно свързано с емблематичните месоядни видове Тиранозавър Рекс и Велоцираптор, но откритието сочи, че Ева е била вероятно по-сладка и пухкава.
Анализът на перата демонстрира, че повърхността на опашката е лешниково кафява на цвят, а долната страна е с по-светли нюанси.
Интересното е, че при перата липсва добре развита централна ос. Това може би ще помогне на учените да отговорят на един от най-старите въпроси, свързан с еволюцията на перата – дали още от самото начало те са се отличавали с твърда централна ос или първоначално са били пухкави и увиснали.
Този въпрос е важен, защото без централна ос, летенето би било невъзможно.
Откритието навежда на мисълта, че първо са се появили пухкавите пера. Нужно е обаче да открием повече добре запазени пера от тази епоха, за да можем да твърдим това със сигурност.
Екипът изследвал и химичния състав на находката, и установил, че меката тъкан около костите носи следи от желязо – остатъци от хемоглобин от кръвта на Ева.
Надеждите са, че учените ще открият повече подобни останки, а някой ден може би цял динозавър, за да сглобят целия пъзел.