Първа новина за американския всекидневник "Вашингтон пост" е намерението на новоизбрания президент на САЩ Доналд Тръмп да номинира генерала от запаса Джон Кели за министър на вътрешната сигурност. Вестникът намира за доста озадачаващ факта, че това е трети генерал от резерва, който ще получи висок пост в новото правителство, като се има предвид, че се обсъждат поне още двама души с висок военен чин за други важни назначения. Това засилва опасенията на членове на Конгреса и експерти по националната сигурност, че политиката на новия президентски екип може да се окаже в непропорционална степен определяна от военни командири, отбелязва вестникът.
"Аз съм загрижен. Всеки един от тези хора може да има собствените си високи качества, но последните 15 години ни научиха, че когато гледаме на проблемите в света през военни очила, ние правим големи грешки", казва сенаторът демократ Крис Мърфи, член на комисията по външните работи, цитиран от "Вашингтон пост".
Ако бъде утвърден на поста, Кели ще се присъедини към друг генерал от резерва - Джеймс Матис, с прякор "бясното куче", номиниран за министър на отбраната, и ген. Майкъл Флин, когото Тръмп избра за съветник по националната сигурност.
Обсъждат се кандидатурите на друг виден генерал от резерва - Дейвид Петреъс - за държавен секретар, и на адмирал Майкъл Роджърс за директор на националното разузнаване.
И други хора с военни кариери са номинирани за високи постове в правителството. Изборът на Тръмп за шеф на ЦРУ е конгресменът Майк Помпейо, завършил военната академия "Уест пойнт" и служил в армията през войната в Залива. А бившият морски офицер Стивън Банън ще се настани в западното крило на Белия дом като главен стратег и висш съветник.
Всекидневникът припомня, че в предизборната кампания Тръмп правеше доста презрителни забележки по адрес на американските генерали, но въпреки това очевидно показва афинитет към тях.
Смята се, че Тръмп, който многократно е отлагал военната си служба и няма никакъв военен опит освен годините във военен пансион, се отнася с респект към генералите заради тяхната напереност и заради разказите им за бойни подвизи, отбелязва вестникът. Мнозина от онези, които той препитва като кандидати и с които се консултира, са прекарали голяма част от последните 10-15 години на бойното поле, най-вече в американските битки срещу глобалния тероризъм. Изборът на Тръмп на такива хора е шокиращ, като се имат предвид неинтервенционтските позиции, които той застъпваше в кампанията си, и острите му критики срещу войната в Ирак и други военни авантюри, подчертава "Вашингтон пост".
Това, че Тръмп така силно залага на военни лидери, е в рязък контраст с подхода на предишните трима президенти, които назначиха малко генерали на най-високи постове, и то без особени успехи. Предишните президенти разчитаха предимно на хора от гражданската сфера - политици, учени или юристи, добавя изданието.
"Тръмп очевидно прилага различен модел. Почти целият му кабинет ще бъде съставен от военни или хора от едрия бизнес. Общото между тях е навикът им да ръководят със здрава ръка и да вземат началнически решения", казва Уилям Галстън от мозъчния тръст "Брукингс инститюшън", цитиран от вестника.
Дейниъл Бенджамин - бивш високопоставен служител от отдела за контратероризма в Държавния департамент, а сега професор в реномирания колеж "Дармът", смята, че наличието на твърде много генерали на традиционно цивилни постове "поражда дълбоко безпокойство".
"Генералите по правило се уповават на йерархичност и изпълнение на заповеди, и ако президентът им даде нареждане, можем само да се питаме дали има вероятност те да се опитат да възразят. Генералите имат различен набор от умения и дипломацията не е от инструментите, до които те често прибягват", подчертава Бенджамин. Цитирайки го, "Вашингтон пост" задава риторичния въпрос какво може да се очаква от това "непредвидимо обкръжение" на Тръмп в Белия дом.
(БТА)
