Около 40% от 15-годишните български ученици са под критичния праг на функционална грамотност по четене, математика и природни науки, което означава, че те трудно прилагат знанията си в практически задачи от реалния живот. Това показват резултатите от участието на българските ученици в международното оценяване PISA 2015, което този път е с акцент върху природните науки.

Целта на оценяването е да провери знанията и уменията на учениците, които вече са в края на задължителното обучение, за да се види доколко са подготвени за живота. Изследването обхваща ученици на 15 и 16 години от 72 държави от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР).

Под прага на функционална грамотност са 37.9% от учениците по природни науки, 41.5% по четене и 42% по математика. Под функционална грамотност се разбира умението на учениците да намират, осмислят, преобразуват и представят информация, да решават съществуващи проблеми.

Близо година учене дели българските младежи от средното ниво

Средният резултат за страната ни по природни науки е 446 точки, което е с 47 точки по-малко от средното ниво за държавите от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. Тези над 40 точки се равняват на знания и умения, които се придобиват за почти една учебна година. С този резултат България попада в една група със страни като Гърция, Румъния, Словакия, Обединените арабски емирства, Чили. Първенци в класацията са Сингапур (535), Япония и Естония (527), Финландия (521) и Китай, чиито отделни области са с резултати между 526 и 509 точки.

Делът на учениците, които са решили най-сложните задачи от теста у нас е 2.9% при средно за ОИСР 7.8%.

Сред практическите задачи по природни науки, които е трябвало да решават учениците през 2015 година, има например задача за проучване на повърхността на склон. Ученикът трябва да оцени верността на два извода, като тълкува представени данни. Данните включват средните стойности на слънчево излъчване, влажността на почвата и валежите. Ученикът трябва да установи дали разликата във влажността на почвата се дължи на разликата в слънчевото излъчване върху двата склона или на разликата във валежите на двата склона.

Верни отговори на тази задача са дали 32% от учениците. Друга задача - “Бягане в горещо време“ - изисква от учениците да оценят риска от топлинен удар или обезводняване на бегач, като задават различни параметри на температурата на въздуха, влажността и консумираната от бегача вода. С тази задача са се справили 43% от учениците.

При четенето резултатите се влошават, по математика се подобряват

При четенето българските ученици са със среден резултат 432 точки, което е малко по-слабо представяне спрямо 2012 година (436) точки, но по-добро спрямо 2006 (402) и 2009 (429). По способността да четат текст с разбиране, да го анализират и извличат полезна информация българските ученици попадат в една група с връстниците си от Румъния, ОАЕ, Турция, Уругвай. Делът на учениците под критичния праг на грамотност у нас бележи слаб ръст спрямо 2009 (41%) и 2012 (39.4%).

По математика българските ученици са със среден резултат 441 точки, което е най-доброто представяне от 2000 година насам. По този предмет спада значително и делът на учениците, които са под критичния праг на грамотност. Под критичния праг на грамотност по математика през 2015 година са 42% от учениците при 43.8% през 2012, 47.2% през 2009 година и 53.3% през 2006 година.

Изследването през 2015 година показва намаляване на разликите между момчетата и момичетата. Традиционно момичетата показват по-добри резултати от момчетата, но на последния тест момичетата са развалили резултата си и именно това е довело до намаляване на разликата.

Децата от образовани семейства и елитни училища са по-грамотни

Проучването показва, че децата от образовани семейства с по-висок социален статус се представят значително по-добре. Разликите между деца от бедни и богати семейства достигат до 100 точки, което се равнява на повече от две години учене. В същото време 17% от децата от най-богатите семейства също са под критичния праг на функционална грамотност.

Според експертите на образователното министерство слабите резултати на българските ученици се дължат на това, че системата ни е ориентирана към даването на повече фундаментални знания за сметка на практическите задачи. Затова и българските ученици се представят по природни науки по-добре при научното обясняване на природни процеси и явления, където средния им брой точки е 456 и по-слабо при планиране и оценяване на научно изследване и при извършването на експерименти и анализи.

МОН очаква по-добро представяне през 2018 година

Вицепремиерът и образователен министър Меглена Кунева изрази увереност, че след започнатите промени в средното образование резултатите на следващите тестове ще са по-добри и призова резултатите да не се използват за злорадство на гърба на учениците и с политически цели. Заместникът й Диан Стаматов смята, че на теста PISA 2018 представянето на българските ученици ще е по-добро.

От МОН очакват, че залегналите в новите учебни програми повече време за практически задачи и опити и олекотяване на материала ще даде резултат. Наред с това резултати се очакват и от действащите програми за наваксване на пропуските на изоставащите ученици, целодневната форма на обучение и др.