От х:

Днес в x:

Австрия все пак избра проевропейски президент

Австрийците не позволиха на кандидата на Партията на свободата Норберт Хофер да стане първия крайнодесен държавен глава в Европа след Втората световна война.

Техният избор за президент се спря на бившия лидер на Зелените Александер ван дер Белен.

Гласуването, което беше проверка за обществените настроения, поне временно спря популистката вълна, заливаща западните демокрации. То беше повторение на балотажа през май, произведен преди Великобритания да гласува за излизане от Европейския съюз и американците да изберат Доналд Тръмп за президент.

"От Виена из Европа се излъчва червено-бяло-червен сигнал за надежда и за положителна промяна", каза Ван дер Белен в реч след изборната победа, имайки предвид цветовете на австрийското знаме.

"Аз ще бъда проевропейски президент на Австрия, отворен към света", заяви той.

Победата му беше посрещната с голяма радост и облекчение от неговите поддръжници. 

Повторният балотаж беше свикан, след като първото гласуване през май, спечелено от Ван дер Белен, беше анулирано заради нередности при преброяването.

Австрийците са доволни, че оставят зад себе си комедията от грешки, която доведе до проточване на изборния процес почти една година, предизвиквайки някои социални медии да окачествят страната като "бананова република", отбелязва Ройтерс.

Победата на Ван дер Белен беше приветствана от умерени политици в Европа като удар срещу популистките сили, искащи да отслабят Европейския съюз, посочва Асошиейтед прес.

 Въпреки че президентският пост в Австрия има предимно церемониален характер, изборите привлякоха вниманието на цяла Европа заради възможността за нова победа на популистите, след като Тръмп беше избран за президент на САЩ, а Великобритания гласува за излизане от ЕС.

Хофер призна поражението си и каза, че загубата е "наистина много болезнена . . . но избирателите винаги са прави при демокрацията".

Според оповестени резултати след преброяване на всички гласове без подадените по пощата Ван дер Белен печели 51,68 процента, а Хофер - 48,32 процента. Социолозите прогнозират, че след преброяването на подадените по пощата гласове окончателният резултат ще бъде 53,3 процента за Ван дер Белен срещу 46,7 процента за Хофер

Окончателните резултати от гласуването се очакват най-късно утре.

Реакциите

Влиятелни евроскептични популисти в други страни от ЕС, където догодина предстоят избори, омаловажиха поражението на Хофер като временен неуспех, но резултатът беше приветстван с облекчение от политиците от основното течение.

Френският президент Франсоа Оланд каза, че австрийците са гласували за Европа. 
Германският вицеканцлер Зигмар Габриел определи изхода от изборите като "ясна победа за здравия разум срещу десния популизъм".

Германският външен министър Франк-Валтер Щайнмайер изрази задоволство от резултата, като го нарече "добър знак срещу популизма в Европа".

Австрийският канцлер Кристиан Керн заяви, че Ван дер Белен, който е клонящ към левицата либерал и подкрепя ЕС, "ще представлява Австрия по отличен начин в страната и чужбина". 

Лидерката на крайнодесния Национален фронт във Франция Марин льо Пен и антиимигрантският политик Герт Вилдерс в Холандия поздравиха Хофер за силното му представяне. Льо Пен, която се надява да се възползва от антиимигрантските и насочените против ЕС настроения, за да спечели президентските избори във Франция догодина, заяви в Туитър, че Хофер и неговата партия са се "сражавали с кураж", и добави, че "на следващите парламентарни избори победата ще бъде тяхна".

Председателят на Европейския съвет Доналд Туск поздрави Ван дер Белен, като каза, че "продължаването на конструктивното сътрудничество на Австрия за намиране на общи европейски решения и запазване на европейското единство ще останат съществени".

Кой е Ван дер Белен

72-годишният политик е потомък на руснак и естонка, избягали от Съветския съюз в Германия и установили се в крайна сметка в Австрия. Той определя Австрия като своя родина, макар да признава, че е израснал като "дете на имигранти" в алпийската провинция Тирол. 

Ван дер Белен има зад гърба си близо четвърт век академична кариера като професор по икономика. 

През 70-те години е членувал в Австрийската социалдемократическа партия и признава, че като младеж е гласувал за Комунистическата партия. 

В крайна сметка се присъединява към Зелената партия, която по-късно оглавява 11 години - до 2008 година.

Източник: dir.bg

Facebook коментари

Коментари в сайта

Още новини

Последни новини