Откъде идват парите за саниране? Дълго време се говореше, че то ще се осъществява с европейски средства и вероятно затова повечето данъкоплатци не знаят, че не Европа, а именно те финансират програмата за саниране. Финансирането е осигурено от Българска банка за развитие (ББР) чрез предоставяне на държавна гаранция, пише Петър Ганев в анализа си, публикуван от Института за пазарна икономика. 

В началото се говореше за сума от 1 милиард лева, но тази сума вече е умножена по две.

Как работи схемата?

Стъпка 1: Българска банка за развитие (ББР) се финансира от чужбина чрез държавна гаранция. Даването на държавна гаранция общо взето гарантира лесното набиране на ресурс. Досега е ратифициран заем за 300 млн. лв. от Банката за развитие на Съвета на Европа (20 април 2016 г.). Предстои и гласуване в парламента за ратифицирането на заем за 200 млн. лв. от Кредитанщалт фюр Видерауфбау (КфВ). Към тези два заема прибавяме и предоставената възможност за държавна гаранция за ББР от 500 млн. лв. в Бюджет 2017. Общо това са въпросните 1 млрд. лв., които ББР следва да набави от чужбина чрез държавни гаранции.

Стъпка 2: ББР отпуска финансиране (тоест помощ) на блоковете. Финансирането от ББР спокойно може да се нарече помощ, тъй като то на практика няма да се връща от собствениците в блока - санирането в този смисъл е безплатно. Данни от регистрите на ББР показват, че към момента има договорено финансиране за 780 млн. лв., а текущо усвоената сума е 300 млн. лв. Последното не е случайно, тъй като усвоената сума съвпада с въпросните 300 млн. лв. от Банката за развитие на Съвета на Европа. Другите 200 млн. лв. от КфВ чакат своята ратификация.

Стъпка 3: Активира се държавната гаранция и данъкоплатците плащат на ББР, която връща ресурса на чуждите инвеститори. Последната стъпка е тази, която вече бърка в джоба на данъкоплатеца. Понятието „държавна гаранция” по принцип предполага, че това е някакъв защитен механизъм - ако длъжникът не плати, тогава държавата плаща. В случая не е така. В постановлението на МС е записано, че гарантът (тоест държавата) на практика винаги плаща, тоест на данъкоплатците няма вариант да им се размине.

Видно от тези три стъпки е, че държавата плаща изцяло за санирането, като ББР е просто разпределителна гара - осигурява ресурса, който после данъкоплатците връщат. Развитието от тази седмица обаче прави нещата още по-интересни. Правителството гласува 1 млрд. лв. от излишъка да отидат за саниране, тоест това да е директен бюджетен разход. Въпросът е дали това покрива този 1 млрд., привлечен от ББР или е нов милиард?

Ако приемем, че е първото, то фискално нещата изглеждат доста странни. На практика държавата ще е предоставила ресурса от държавната гаранция, преди да е поето задължението. В този вариант ще се обезсмисли ратифицирането на втората гаранция. По-вероятно обаче е второто. Ще похарчим 1 млрд. лв. от излишъка за саниране, като в същото време ББР ще продължи схемата с нейният си 1 млрд. лв. по държавните гаранции. Данните от програмния бюджет на регионалното министерство подкрепят подобна теза. Според данните в този документ, за 2016 г. ще бъдат завършени сгради за общо около 500 млн. лв., а за 2017 г. ще бъдат разплатени други над 1,3 млрд. лв. Общо сумата отива към 2 млрд. лв., тоест 1 млрд. от ББР по държавни гаранции и 1 млрд. от излишъка за 2016 г. Ако през следващите дни парламентът ратифицира гаранцията по заема от 200 млн. лв. за ББР от КфВ, то нещата ще са повече от ясни.

Ето как данъкоплатците ще финансират една програма, която върви „встрани” от нормалния бюджетен процес - било през ББР, било през излишъка. Това е програма, която прескача обичайното бюджетно планиране. Каквито и резултати да постигне като програма, в бюджетен план санирането е прекрасна илюстрация на т. нар. фискални илюзии - хората почти повярваха в безплатния обяд с тази програма.

Източник: ИПИ