Наричат я детето-чудо, първият й биограф Живка Шамлиева я описва като „изстрадани звуци“, а в последното издадено четиво - албум с биографичен текст, съставено от главният уредник в отдел „Нова история“ на РИМ Хасково д-р Красимира Узунова, е „като нежна струна“. И всичко това е тя - един от най-прочутите цигулари на България, прославила родината си на всички континенти - Недялка Симеонова.

Днес, 2 декември 2016 г., се навършват 115 години от рождението на именитата майсторка на цигулката. През 20-те години на XX век едно малко българско момиче преобръща представите на света за музиката от Балканите. Виртуозните му изпълнения на сцената предизвикат бурен възторг сред разглезената елитна публика на най-известните концертни зали в Съединените щати и Европа. В разгара на острите политически промени, които се извършват в България след погрома от Балканските войни, в Америка музикалната критика провъзгласява надареното българско момиче за “дете-чудо” и го обявява за една от трите най-добри цигуларки в света.

Животът на Недялка Симеонова е низ от огромни творчески успехи, крахове и разочарования в личния живот. Започва да свири още на 6 години, а първите си уроци получава от самоукия си баща музикант.

Първият й концерт на сцената на читалище „Заря“ се превръща в събитие за Хасково, за което дълго се говори.

Седемгодишната Недялка Симеонова заминава с родителите си в София. А там за блестящата й световна кариера като пророк се оказва Иван Вазов. За този момент в живота, за творчеството и края на бележитата цигуларка, с много вълнение разказа д-р Красимира Узунова.

- Д-р Узунова, вие сте автор и съставител на албума със снимки и кратка биография, посветен на Недялка Симеонова по повод 115-ата годишнина от рождението й. В изданието има снимки, които не са показвани досега, разкажете повече за тях.

- Тези снимки и писма от Недялка Симеонова до нейни близки и изпратени до нея, в РИМ-Хасково ги получихме преди година. Голяма част от тях все още обработвам. Това е кореспонденция с близки, които са били извън страната, писма и картички, които тя им е изпращала.

Ние притежаваме единствената колекция от оригинални снимки на Недялка Симеонова. Повечето от новите фотоси са от детските й години.

Фондът на музея е собственик на тези снимки, затова решихме да ги издадем в албум, посветен на годишнината от рождението й. И защото Недялка Симеонова е забележителна жена, много любвеобвилна, с богата душевност, но жертва на лоши мъжки характери, много мамена от тях. Но пък за сметка на това с много късмет в своята професионална кариера. Тя е едва 9-10 годишна, когато е поканена да свири за първи път в София на концерт в Офицерския клуб и на него присъства хайлайфът на столицата. Тогава тя свири „Мечтание“ от Шуман. Изпълнението й е толкова вдъхновено, че когато цигулката й заглъхва, на сцената излиза един висок мъж с бели мустаци и свежо, усмихнато лице, вдига Недялка на ръце, целува я по челото й казва „Тези ръчици ще прославят България!“ И този човек е не кой да е, а самият Вазов. Той предрича великото й бъдеще.

По-късно Недялка учи в Дрезден. Известният търговец от Пловдив Димитър Кудоглу и съпругата му се грижат за нея и я издържат. Тя живее в техния дом. За 16-та й годишнина покорените от таланта й благодетели я изненадват с подарък -цигулка “Сториони“ на Кремонската школа.

Така че тази жена има много интересна биография, но и с много тъжен край - умира от рак в клиника във Франция, в трагично финансово състояние. В края на живота си дори се опитва да продаде цигулката си "Галиано" подарена й от български филантроп. Обръща се за това към един свой приятел, но когато той идва в болницата, за да й каже, че е уредил продажбата, разбира, че тя вече е починала.

Така че тръгнахме с един голям емоционален заряд, когато направихме албума, смятаме в близко бъдеще да превърнем този материал в кратък филм, който да се пуска в зала „Следосвобожденска история“, която мислим догодина да обновим за 90-ата годишнина на музея.

- Заедно с Асен Златаров, Недялка Симеонова, е една от двете големи емблеми на Хасково, припознати от хората.

- Да, това е така безспорно, защото тя е изпълнител, познат в своето време надалече - в Европа, в Америка. Тя е имала голямо желание непрекъснато да изнася концерти, но не винаги е имала тази възможност. Музиката е била буквално нейния живот, тя е имала отношение към стойностната музика, към голямата сцена, но често житейските ситуации са я спъвали. Дори единият от браковете й - с пианиста Георги Хайдутов, от когото е синът й Димитър Симеонов, се разпада по тази причина. В един период от време той, сестра му и Недялка, изнасят концерти като трио „Хайдутови“ по различни заведения, печелили са добре.

Но Недялка влиза в спорове с него за липсата на концертни изяви и това става причина да се разделят. Тя иска да свири сериозна музика, пред сериозна публика, а не в барове и заведения. Друг много тъжен и бих казала странен факт е, че когато тя вече е световноизвестен музикант и се връща в България, прави постъпки да стане концертмайстор в Народната опера. Не я приемат, защото няма академична диплома за цигулар.

- Това прилича на издънката през 2007 година, когато на големия ни цигулар Васко Василев, по това време вече концерт-майстор в Кралската опера „Ковънт гардън", беше обяснено, че не може дори да си подаде документите за директор на Националната опера и балет, тъй като няма висше музикално образование. После той го завърши в Пловдив.

- Можем да кажем по този повод: нищо ново в България.

Отказът да стане концертмайстор става повод Недялка Симеонова да се върне в  Германия, за да следва в Дрезденската консерватория, където се дипломира само за 6 месеца.

След Втората световна война продължава кариерата си като музикален педагог в Музикалната академия в София. Макар и за кратко в това си амплоа разбира, че много обича работата със студентите, оставя следа в това музикално поколение.

- Какво друго ценно има запазено във Фонда на РИМ Хасково от Недялка Симеонова, освен писма и снимки?

- Малко са предметите. Притежаваме едно от нейните писма, изпратено когато тя е вече в тежко състояние в болницата.

Скоро осъществих една отдавнашна идея - извадих оригиналите от писмата й, които бяха подредени в Кирковото училище и ги замених с техни копия. Направих го, защото оригиналната епистолария започна да излинява и да става нечетлива, а аз смятам, че тези оригинали трябва да се съхраняват по-стриктно и при определени условия, за да се запазят за поколенията. Освен това имаме една от детските цигулки на Симеонова и една от последните й рокли, с които е била облечена на концерт. Предоставени са ни от сина й.

- Книгата на Живка Шамлиева за Недялка Симеонова се нарича “Изстрадани звуци“, а защо вие озаглавихте албума „Като нежна струна“, каква препратка правите?

- Внезапно, някак изведнъж ми дойде името на албума, вероятно заради усещането, че тази жена е страшно нежна и ранима душа, тя самата е чувствителна като струна на цигулка.

- Насълзяват ви се очите, когато разказвате за Недялка Симеонова, защо толкова се вълнувате?

- Тя е толкова нежна душа, а с нерада участ. Борила се е с живота, с много нежност се е отнасяла към своите роднини, приятелите, дори към своите съпрузи, които пък са я разочаровали до един.

Последният например – Сарафов, по-млад от нея, решил, че се жени за банка, пълна с пари, понеже е световноизвестен музикант, но се оказва, че не е така, защото тя е човек на изкуството, не на материалното. Дори след смъртта й той се опитва да продаде цигулката й. В крайна сметка не успява, защото синът на Недялка Симеонова и роднините й го спират.

- А къде е цигулката „Галиано“ на Недялка Симеонова в крайна сметка, синът й преди няколко години разказа, че Дина Шнайдерман буквално я е откраднала?

- Аз не знамкъде е цигулката. Но смятам, че мястото й е при нас, в Хасково.

А съм твърдо убедена, че биографията на тази жена е много интересна, вълнуваща и просто се чудя как досега не се намери някой, който да напише сценарий за филм. Дори не просто филм, от нейната биография цял сериал може да се получи.

Красимира Славова