От х:

Днес в x:

Здравният медиатор: Удовлетворена съм когато успея да помогна

Павлина Костадинова е родена в Хасковски минерални бани. Завършила е Средно професионално училище „Ана Май“ в Хасково. От 1992 г. е омъжена в Първомай. Има две момичета. Тази година, от месец април, след интервю е назначена като здравен медиатор в Общинска администрация – Първомай.

Т.К.: Каква е работата на здравния медиатор?

П.К.: Здравния медиатор може да го приемете като длъжност, професия или титла. Не знам кое да посоча, но с малкия опит който имам бих казала,че работата на здравният медиатор е призвание . С авторитет и новаторство аз искам да разчупя леда, в който се намират много хора от малцинствените групи . Длъжността здравен медиатор служи за мост между етническите малцинствени общности в неравностойно положение с всички здравни и социални институции в нашата родина - РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ .

Т.К.: Кои твои качества натежаха при избора ти – с какво спечели комисията?

П.К.: Аз имам качества каквито има всеки обикновен човек : искам да работя срещу добро заплащане, да имам хубав дом, да възпитам добре децата си, да живея в държавата си без да бъда дискриминирана и без да бъда сочена с пръст като пример за прекрасен човек завършващо на "циганка“. Аз съм ромка и точно за това съм избрана чрез интервю на което съм показала качества – интелект, умения за общуване, познания и от двете страни цигани-българи, бедност-напредък, работливи-мързеливи и др. Имам добра комуникация с нашите хора и всички институции. В началото имаше противоречия с някои от тях, но сега вече отношенията ни са прекрасни, слава Богу! Аз познавам и хигиенните условия, породени от начина на живот, безработицата, непостоянство и не на последно място ниско образование. Старая се и работя върху развитието на децата, посещението им на здравни консултации и имунизации, Обърнах внимание за профилактични прегледи за рак на гърда и рак на маточната шийка при жените. Дискриминацията също е казус, който е важен и ни засяга пряко.

Т.К.: Помниш ли първия случай, с решаването на който трябваше да се заемеш?

П.К.: Един от първите ми случаи беше свързан с превенция на отпадането от училище. Малко момиче не посещаваше учебните занятия. Учители и педагози се опитаха да върнат детето в училище, но не се получаваше. Аз ходих три пъти в дома на момиченцето. След дълги разговори с близките му ,един прекрасен понеделник ми се обадиха че детето е изпратено на училище .Този случай беше казус в който успях . Това ми даде сили, направи ме по-уверена, събрах смелост и продължих в работата си.

Т.К.: Какво най-често очакват от теб хората, с които трябва да работиш?

П.К.: В началото мнозина си мислеха че са намерили вратичка за финансова помощ по социален параграф. Но аз започнах да записвам безработните в Бюро по труда, почнах да ходя с тях да търсим работа, да уреждаме децата на детска градина, за да бъдат майките на работа .

Т.К.: Кога се чувстваш удовлетворена от свършената работа?

П.К.: Удовлетворена съм когато успея да помогна по здравен или социален въпрос, да дам кураж на близки на болни . Най-удовлетворена се почуствах за успешната акция по събирането на зимни дрехи за нашите деца .С тази акция разбрах, че има много добри хора. Те донесоха топли дрехи в прекрасен вид и стоплиха много детски сърца - благодаря им! Събрахме зимни якета -120; 185 панталона,189 блузи с дълъг ръкав и други. Те бяха раздадени на малки и по-големи деца, които посещават редовно детските градини и училище. Липсата на подходящо облекло беше препъни камък за някои, но приоритет имаха майките с редовни ученици. Във връзка с това искам да поднеса моите специални благодарности на г-н Ангел Папазов кмет на община Първомай който лично се заинтересува и ме подкрепи безрезервно. Благодаря на зам. -кметовете и специално на г-жа Ана Николова-секретар на общината. Тя ме съветваше и успокояваше когато бях притеснена в моята работа. Аз и моята доброволка -Петя работехме доста, за да сортираме дрехите, но си струваше . По пътя или на терен ме срещат деца и показват блузка, панталон или яке и казват "Това е от теб" с усмивка на лице. Преди няколко дена ме срещна учителка от детската градина и ме поздрави за прекрасната инициатива, която осъществих . Имам много нови идеи, но ако можем дори една от тях да осъществим, за мен ще бъде огромна радост. Искам да бъдем удовлетворени и всички майки малко по-спокойни за нашите деца, без значение на етнос. Всички ние еднакво обичаме децата си и сме еднакво обичани от майките ни. Мечтая за свят по-разбран и по-добър и повярвайте ми, всичко това зависи от нас. Нека да бъдем добри един към друг и да проявим уважение на човек към човека .

Теодора Кирякова

Източник: Parvomai.NET

Видеа по темата

Facebook коментари

Коментари в сайта (2)

  • 1
    12
    1234567890
    6 -5
    12:40, 1 дек 2016
    Престани да ни занимаваш с "******ските"проблеми!!!!!Това всичко е задължение на държавата,а не на някакви си ''здравни медиатори"!!
  • 2
    Ро
    романе
    2 0
    08:38, 3 дек 2016
    Кирякова, думите на Павлина преразказани ли са или точно цитирани.
    Ако е второто, то става дума за забележителни реторични способности, с които повече от 90 % от първомайци въобще не могат да се похвалят. Ще се отнася до взаимното уважение, първомайският бит и култура не го предполагат. Този град има да извърви още дълъг път за да разбере две прости неща: след 50 години ромите ще бъдат важен, човешки ресурс и по-добре би било да се интегрират, а другото - кой каквото стори, същото получава, сиреч, или ще се мачкаме, или ще се зачитаме. Опре ли до мачкане - оцелява този, с по-голям ресурс. Във втория случай - оцеляват и останалите.
Последни новини