"Да си журналист в Швеция или Финландия не играе кой знае каква роля. В Турция обаче това има значение. Всеки може да прави журналистика в нормални времена. Сега е време истинските журналисти да покажат на какво са способни", каза наскоро бившият главен редактор на "Джумхуриет" Джан Дюндар. И наистина, докато по време на протестите около парка Гези ние разказвахме обнадеждаващи истории, сега сме се превърнали в кризисни кореспонденти, които много често сами стават тема на новините.
След протестите край парка Гези ние информирахме за гигантска корупционна афера, за битката между Ердоган и бившия му сподвижник и днешен негов враг Фетхуллах Гюлен. Проследихме една неспираща и до днес вълна от терористични нападения, извършени от джихадисти на ИД и от бойци на Кюрдската работническа партия /ПКК/. Станахме свидетели на края на мирния процес между Анкара и кюрдите, както и на задържането на демократично избрани депутати. Преживяхме един опит за преврат и една несекваща вълна от "чистки". В никоя западна държава няма толкова много журналисти в затвора, колкото в Турция. Почти всеки ден в затвора попадат наши колеги. Цели редакции биват закрити.
Всеки, който работи като журналист в Турция, си има неотлъчна „сянка” – правителството много точно регистрира с какво се занимават чуждестранните кореспонденти. То чете, подслушва и наблюдава. Когато през 2003 година Ердоган стана министър-председател, Турция заемаше 116-то място сред общо 180 държави в ранглистата за свободата на печата на "Репортери без граници". Днес страната се е смъкнала до 151-во място.
„Вашите приказки ми влизат през едното ухо и излизат през другото"
Опозиционни дейци в Турция информират, че само през 2015 година са били уволнени 774 журналисти, позволили си да изказват критични мнения. След опита за преврат на 15 юли държавните репресии се усилиха още повече. Властите арестуваха над 140 критични журналисти. А организацията "Репортери без граници" включи за първи път Ердоган в списъка на "враговете на печата".
Управляващите все по-целенасочено подбират хората, които да имат право да информират обществеността. Дори чуждестранните кореспонденти попадат под засилен натиск. Властите често им отказват достъп до страната, оказват им недопустим натиск или просто не им издават журналистически карти. А без тях, журналистите нямат право на престой в страната. Турският президент не се интересува от критиките на Запада. "Все ми е едно дали ме наричате диктатор или по някакъв друг начин. Вашите приказки влизат през едното ми ухо и излизат през другото", заяви наскоро Ердоган. Така авторитаризмът се разраства. Ердоган успя да превърне Турция в страна на страха. Дори и деца могат да попаднат зад решетките, ако са си позволили някоя критична забележка по адрес на президента във Фейсбук.
При Ердоган Турция се превърна в държава, в която се забраняват критичните книги. В ежегодната класация на Глобалния индекс на мира за 2015 година, Турция е класирана на 135 място от общо 162 държави.
„Нека ги смажем!”
Впрочем основният електорат на Ердоган от консервативно-религиозните среди така и не научава за критичните статии, тъй като президентът контролира повечето медии. Неговите твърди избиратели одобряват свръх централизираната власт, чиито институции са изцяло под контрола на Ердогановите хора. Те дори му ръкопляскат, когато нарича чуждестранните медии "агенти" и "шпиони".
През юни 2013 година Ердоган обруга журналистите пред хиляди свои привърженици в Истанбул: "Дни наред произвеждахте лъжливи новини. Вие представяхте пред света една друга Турция, но си останахте сами с вашите лъжи! Тази нация не е нацията, която вие представяте на света", викаше Ердоган, а привържениците му крещяха френетично: "Нека ги смажем!"
И това също вече е факт: много турски журналисти действително са "смазани"- чрез уволнения, арести и заплахи. Дойде време, в което наистина е от значение да си журналист. Само дето вече е много трудно да разказваш положителни истории от Турция.
