Системата за пръстов отпечатък не би имала ефект в болничната сфера, заяви пред БНР д-р Стойчо Кацаров от Центъра за защита правата в здравеопазването в коментар за пръстовата идентификация. Той е силно скептичен относно твърдението, че от въвеждането си в болниците тази система била спестила много пари за 15 дни.
"Аз мисля, че те (системите за пръстова идентификация - бел. ред.) биха имали ефект и биха по-скоро отворили вратата за сериозни промени в извънболничата сфера, ако бъдат въведени там. В болниците смятам, че няма да доведат практически до нищо и това ще се види, когато има достатъчно дълъг период", каза Кацаров пред БНР.
Бившият зам.-министър на здравеопазването подчерта, че въвеждането на системата за пръстова идентификация е незаконосъобразно и нецелесъобразно.
Според него няма никакво съмнение, че и 5-членния състав на Върховния административен съд (ВАС) ще потвърди решението на 3-членния за нищожността на мярката за пръстова идентификация.
Заместник-министърът на здравеопазването в оставка д-р Бойко Пенков, който също се включи в дискусията по темата, се съгласи с тезата, че въвеждането на пръстовата идентификация в извънбончината помощ би било още по-ефективно. Според Пенков и песимизмът на Стойчо Кацаров за данните за икономии от системата, е разбираем.
"И други подобни мерки са се въвеждали. Те са били преодолявани от системата. Да се надяваме, че тази е достатъчно сигурна, за да може да не бъде лесно преодоляна в лошия смисъл на думата", каза Пенков.
Зам.-министърът в оставка Пенков заяви, че здравната реформа продължавав съответствие с актуализираната Национална здравна стратегия 2020, приета от Народното събрание.
Относно предложението Здравната каса да покрива разходите за лекарствата за високо кръвно налягане, той отбеляза, че и до момента се заплащат 50% или 25% от стойността на лекарствата. Целта на промяната е единичните лекарствени формули срещу хипертония да се заплащат напълно.
Според д-р Стойчо Кацаров пациентът плаща за лечение повече директно "от джоба си", отколкото чрез Здравната каса. Причината е, че бюджетът на Здравната каса и парите за здравеопазване са много малко.
Той цитира данни от изследване, според което личните разходи за здраве в България възлизат на 3,6 млрд. лв., докато бюджетът на касата е 3,2 млрд. лв. и подчерта, че в страната имd недостиг на милиарди за здраве, а лимитите на болниците пречат на здравеопазването и на цялостната организация на здравната система.
Зам. министър Бойко Пенков репликира, че цитираните дялове са силно завишени и че няма лимити, а се договаря обем помощ.
Относно твърденията за ограничен достъп до здравни услуги в бежанския център в Харманли д-р Стойчо Кацаров заяви, че Законът за здравното осигуряване третира лицата в процедура по предоставяне на статут като имащи равни права със здравноосигурените граждани. Не само по българското законодателство, но и по силата на международни конвенции, държавата е ангажирана със здравето на потърсилите закрила.
Според него в центъра са настанени "предимно млади и вероятно здрави хора" и натовареността на медицинските лица там е близка до средната за страната, където 1-2 общопрактикуващи лекари обслужват 2-3 хиляди пациенти.
Доктор Кацаров допълни, че крастата и лайшманиозата не са нещо извънредно и хората не трябва да се плашат, тъй като тези болести се срещат и у нас.
