Какво става в Харманли? Наистина ли са пострадали и невинни бежанци? И защо изобщо се стигна дотук? Мария Илчева разговаря с доброволката Лидия Стайкова, която от три години работи с бежанци.

Денят е четвъртък, 24-ти ноември. Единайсет часа вечерта. Във Фейсбук се появяват снимки на ранени бежанци. Млади мъже с окървавени лица и рани по ръцете. Кръв по пода и матраците. Една счупена полицейска палка.

Снимките са разпространени от доброволката Лидия Стайкова, която от три години работи с бежанци. Изпратени са ѝ от хора, настанени в бежанския център в Харманли.

В същото време по телевизионните екрани текат репортажи и директни включвания от малкия град в близост до границата с Турция. Говори се за много ранени полицаи, за един от които се твърди, че е с тежки наранявания. И се съобщава, че премиерът в оставка пътува към Харманли.

Камерите показват насъбралите се пред лагера местни хора и "българи от цялата страна". Дошли са, за да протестират срещу бежанците. Става ясно, че са арестувани стотици мигранти, участвали в бунта, петима от които "ще бъдат екстрадирани по линия на националната сигурност", както обяви пристигналият вече на място Бойко Борисов. "Другите, които са нарушавали обществения ред, също ще са от първите екстрадирани", заяви още той.

Насилие срещу невинни бежанци?

А има ли информация за състоянието на мигрантите в лагера? Според публикации от тази сутрин, ранените бежанци са само трима. Но каква е истината? Какво се е случило зад стените на лагера, където снощи не са били допуснати нито журналисти, нито доброволци, нито дори работещият там сътрудник на Червения кръст? "Това, което знам, е, че по-късно вечерта, уж когато всичко беше поутихнало, в лагера пак са започнали протестни действия. Малко след това е започнал и погром по стаите на бежанците. Разказаха ми, че полицаи са нахлували в стаите и са упражнявали насилие срещу всички мъже. Към 23 часа ми бяха изпратени и снимките, които публикувах - от бежанци, които са настанени там, които познавам лично и на които имам доверие", казва Лидия Стайкова. Още в четвъртък вечерта тя е разговаряла с много хора, които нямат връзка помежду си. И всички те потвърждават историята за полицейско насилие по стаите.

Много от коментиращите в социалните мрежи предположиха, че това не отговаря на истината. "Може бежанците да са се намазали с кетчуп. Може пък и снимките да са фалшиви. Това са част от теориите, които прочетох и чух. Обадих се на 112. Казаха ми, че и преди мен хора са подали сигнали и че на портала имало линейка - който искал, можел да се прегледа. Но как хора, които се страхуват да излязат или физически нямат сили да стигнат до там, да отидат до линейката", пита Стайкова. Малко по-късно настанени в лагера хора ѝ съобщили, че и близо до бежанските блокове се появила линейка, а полицаи минавали по стаите и разпитвали дали има някой ранен.

Според Лидия Стайкова, в размириците е участвала само една сравнително малка група хора. Нейни познати от лагера твърдят, че няколко души предприели опит да спрат разбунтувалите се афганистанци. "За съжаление обаче сега всички ще бъдат сложени под общ знаменател", казва Стайкова.

Как се стигна дотук?

Какви са версиите? Най-често повтаряната гласи, че мигрантите са се разбунтували заради карантината, наложена в понеделник заради кожните заболявания на част от мигрантите. И за която самите бежанци разбрали чак във вторник. Освен това на мигрантите било казано, че лекари ще дойдат едва идната седмица. Директорът на ДАБ Петя Първанова твърди обаче, че бунтът е бил добре подготвен и уговорен с бежанци от гръцкия остров Лесбос, където снощи също е имало безредици. А какво мисли Лидия Стайкова? "Според мен основната причина е, че няма нормална комуникация с хората, които живеят в бежанския лагер. Дори когато властите нямат ресурс да се справят с нещо, със сигурност би било много по-добре, ако просто го обяснят на бежанците и им кажат: "Сега можем да направим това, а след две седмици и това". Не може тези хора да бъдат държани затворени, нищо да не се прави по техните случаи и те да не знаят какво се случва. Хем ги държат като заложници, хем чуват посланията, че не са желани", посочва доброволката.

А има ли нещо вярно в твърденията, че проблемите в лагера започнали с пристигането на афганистанците? "Преди бяха африканците, после сирийците. Сега проблем са афганистанците. Само че местните хора не могат да ми посочат никакъв конкретен проблем. Разбирайки, че отивам в лагера, една жена, която до момента не познавах, ми каза следното по адрес на афганистанците: "Мизерници! Сирийците бяха къде, къде по-добре. Обличаха се добре. И пазаруваха". Това беше коментарът ѝ. А после призна, че всъщност нямат проблеми с тях", разказва Лидия Стайкова. Според нея местните хора умишлено биват настройвани срещу афганистанците. "Да, афганистанците идват с по-малко пари. По-лошо са облечени и повече се набиват на очи. Това ги прави съмнителни. А и много от тях имат видими кожни заболявания", обяснява Стайкова.

Вчерашният бунт не е първият подобен в Харманли. Защо в последно време там толкова често се стига до размирици? Възможно ли е да има някакви проблеми в комуникацията между ръководството на лагера и ДАБ? "Не знам как тече комуникацията между отделните институции. Не знам каква информация се подава отдолу нагоре. Може и не винаги да е съвсем точна. Не съм вътре във властта, за да знам как протича това", казва Стайкова и добавя: "Но едно знам: че в лагера няма достатъчно лекари".

Какво да се прави оттук нататък?

Според Стайкова, най-добре би било, ако "всички тези групи с разнопосочни послания седнат на една маса и си говорят. А не всеки да дава отделни изявления за медиите и да не си говори с другите. Те трябва заедно да търсят решение на проблема. Това е най-важното. Отсега е ясно обаче, че случилото се наля вода в мелницата на определени хора, които ще извлекат политически дивиденти", посочва Стайкова.

Как, според нея, могат да се успокоят страстите? "Не знам. Знам само, че обстановката ще продължи да се нагнетява", казва Стайкова. И заключава: "Най-добре би било, ако се направи някакъв обществен съвет, както предложи една общинска съветничка от Харманли и както аз самата съм предлагала многократно. За да могат да си говорят хора и институции лице в лице и заедно да се търси решение на проблема. Това би било крачка в правилната посока".