Правителството предлага на Президента на Република България да издаде указ за посмъртното удостояване с орден "За гражданска заслуга" на 30 командири на горянски отряди и на самостоятелни бойци за големите им заслуги за развитието и укрепването на гражданското общество, демократичните институции и за защитата на човешките права и свободи. Това са: Васил Златевски, Тодор Филипов, Стойчо Караджов, Герасим Тодоров, Христо Бузов, Иван Тасев, Петър Дойков, Петко Китиков, Георги Комитов, Минчо Михов, Атанас Баталов, Спас Райкин, Стефан Генчев, Спас Иванов, Кольо Господинов, Цанко Цанков, Цветанка Георгиева-Чолакова, Атанас Баташки, Добри Чапуков, Христо Пенчев, Пеньо Михов, Георги Стойнов, Кръстьо Хаджииванов, Стоян Денев, Стоян Гергинов, Яни Магриотов, Фаик Алиев, Сюлейман Павлов, Али Кехайов, Атем Гуйчов. Инициативата е на Съюза на репресираните от комунизма "Памет".

Горянското движение се е борило срещу тоталитарната власт след 9 септември 1944 г. Кулминацията му е в периода 1952-1953 г., когато е наброявало 3130 души в близо 160 чети, голяма част от които са избити от комунистическата власт. Те са се противопоставяли на съществуващия репресивен режим, отстоявали са ценностите на демокрацията в защита на основни човешки права и са посветили живота си за промяна на ситуацията в България. Награждаването им е проява на държавната воля за политическа и морална реабилитация на жертвите на режима и е в съзвучие с редица национални и международни актове, по които България е страна като, например, Резолюция 1096/1996 на ПАСЕ относно мерките за разграждане на наследството от бившите комунистически тоталитарни режими, Резолюция 1481/2006 на ПАСЕ за необходимостта от международно осъждане на престъпленията на тоталитарните комунистически режими, Пражката декларация за европейската съвест и комунизма от 2008 г. и др.

Христо Янчев Бузов е завършил Втора мъжка гимназия в Пловдив, а след това и Школа за запасни офицери със звание подпоручик. По време на войната е служил в Беломорието и не е членувал в политическа организация, а е представител на българското патриотично офицерство. Застрашен от арестуване в началото на 1947 г., Бузов минава в нелегалност. След формирането на новата чета в Асеновградско Димитър Примов му предлага да стане неин командир. Четата е въоръжена и достига численост от 28 души. Христо Бузов е убит, а четата разбита, при акция на Държавна сигурност през пролетта на 1948 г.

ТУК можете да прочете повече за т.нар. Първа асеновградска конспирация.