Напишете “диета” в Google и за миг ще получите стотици хиляди резултати. Някои диети ви карат да броите приеманите калории, други са фокусирани върху групите храни. Трети твърдят, че трябва да избягвате въглехидратите, а четвърти, че трябва да заложите на тях. Съществуват и диети, които ви съветват да консумирате повече боровинки и орехи или да добавяте към всичките си ястия лимонов сок, канела и куркума. Трябва да забравите за яйцата, картофите и пълномаслени млечни продукти или напротив да консумирате само тях, пише в материала си Бианка Ногрейди от BBC.
“Нещо като хранителна версия на “дивия запад”, но целият този шум не постига нищо”, убедена е Розмари Стантън – диетолог.
“Мечтата за суперхрани е още един признак на безкрайното търсене на вълшебно средства за разрешаване на проблеми. Подобно мислене, което пренебрегва многофакторния характер на свързаните с диетата здравословни проблеми, е вероятно най-големия мит”, добавя Стантън.
Най-големият проблем е, че се фокусираме върху отделни хранителни вещества или продукти. Това всъщност измества фокуса от пресните продукти към преработените храни. Определени витамини и минерали са се превърнали в идея фикс за повечето от нас. Това кара производителите да ги добавят в храната и да ни убеждават в здравословните и качества.
“Това придава на храните един ореол на здравословност и те започват да се продават – най-красноречивият пример са пълните със захар зърнени закуски.”, казва диетологът.
Една от съставките, които Стантън със сигурност би се радвала да изхвърли от менюто ни е захарта. Според нея т.нар “данък захар”, който се обсъжда в някои държави е “нискорастящ плод”, който би било глупаво правителствата да не откъснат. Хранителната индустрия по цял свят обаче се бори със зъби и нокти срещу въвеждането на подобни мерки, което за Стантън е добър знак. “Всеки път когато хранителната индустрия започне да са противи на нещо ожесточено, вече знам, че то ще проработи”, казва тя.
Като цяло диетологът твърди, че трябва да заложим на добрата стара формула: много пресни плодове и зеленчуци, пълнозърнести храни, по-малко протеини - най-вече риба и морски дарове. По тази причина се смята, че средиземноморската диета, залагаща на храни от растителен произход и мазни риби, се доближава най-много до представата ни за вълшебна диета.
Но въпреки че Стантън отхвърля идеята за т.нар суперхрани като хранителна панацея, тя подкрепя усилията за откриване на нови, екологични, устойчиви храни като част от една балансирана диета. Морският еколог Пиа Уинбърг е убедена, че водораслите биха могли да се превърнат в основен хранителен продукт в бъдеще.
Тя се запознала за пръв път с водораслите докато работела по проект за изчистване на отпадните хранителни вещества във водите около брега. Но когато и другите от екипа започнали да осъзнават хранителната стойност на водораслите, фокусът им се изместил към храната. Водораслите, които Уинберг и колегите и култивират, са богати не само на протеини, но и на омега-3 мастни киселини, фибри, антиоксиданти и множество витамини и минерали. По тази причина, те са устойчива алтернатива на рибата и другите морски дарове.
Предизвикателството е как хора, чиято храна често е в цветни опаковки, да бъдат убедени да заложат на водораслите. “Трябва да направим водораслите по-лесни за консумация, вместо да се опитваме да променим навиците на хората” , казва Уинберг. За тази цел е разработен екстракт от водорасли, съдържащ всички важни съставки, който може да се добави към пастата например.
Отглеждането на морски водорасли за храна, има и други екологични предимства, отвъд опазването на рибните запаси. “Създаването на водораслена индустрия е чудесен стимул за поддържане на чисти брегови ивици, казва Уинберг.
