Близо 90 икони бяха подредени в Тракийското дружество „Георги Сапунаров“ по повод Деня на християнското семейство. Те са предоставени от около 20 човека – членове на организацията.

В експозицията са включени не само домашни икони, но и вещи, украсени със символи на православното християнство. Една от най-старите е икона на около 150 г. - „Кръщение Господне“. Нейн притежател е Димка Колешева. Била донесена от Русия от чичо й Лев Дякович – съпруг на сестрата на баба й. Той самият е бил участник в Руско-турската освободителна война. Неговият брат Борис Дякович пък е основател на библиотеката в Пловдив. Сега иконата се съхранява в дома на Димка, която я предоставила за изложбата, която може да бъде разгледана до края на седмицата.

Една от атрактивните беше копие на сребърна икона на Света Богородица. Тя е подарена на Капитан Петко войвода от руския император Александър II. В момента оригиналът се съхранява в Националния исторически музей в София. „Помолихме директора на музея Божидар Димитров да ни я даде за изложбата, но ни отказа с мотив, че е много ценна и ни изпратиха снимка“, обясни председателят на Тракийското дружество Кирил Сарджев. Той поясни, че възнамеряват за в бъдеще да си направя свое копие, което да съхраняват в организацията.

Като цяло изложбата преобладават иконите на Света Богородица. , която според етнолозите е най-тачената светица в хасковския край. Показана е и снимка на храмовата икона на хасковската църква „Света Богородица“. От книгата на Димитър Шалапатов може да се види църквата в село Доган Хисар, която също е посветена на Божията майка и в нея са се молили нашите деди.

В експозицията могат да се видят още грижливо съхраняваният старинен семеен иконостас, предоставен от Людмила Рачева. Показани са още икони, подарени на Тракийското дружество от поета Недялко Диев, семейство Николай и Златка Колеви, Венета Георгиева и други.

Изложбата се организира съвместно с читалище „Тракия 2008“.

Сред гостите на днешното събитие бяха д-р Красимира Узунова, която представи история за иконите и отец Никола, който ги описа в богословски план.

Анета Кутелова