Светилището „Харман кая” е едно от най-посещаваните в Източните Родопи през последните години. Намира се близо до Момчилград в Кърджалийска област.

Тази дестинация може да се съчетае с още няколко места в съседство,което да направи приключението пълно. Макар че и само да достигнеш и да разгледаш светилището, е върховно изживяване. За което е необходим добър гид, който знае всички детайли на светилището. Такъв гид не можахда намеря затова започнах проучванията си сам.
При първото ми посещение бях с моята половинка Ангелина и намерихме път към този скален град от махала Гъсак. Лутането ни беше голямо, но все пак успяхме да достигнем до голямата пещера–утроба. При по-късните ми посещения се оказа, че е една от четирите, които открих в последствие.
След като открих Харман кая по трудния маршрут, а по-късно няколко пъти съм достигал до светилището и по лесния, мога да кажа съвсем отговорно, че това е скален град или свещен комплекс с много по-големи мащаби от тези, които са видими за обикновения турист.
Често срещам туристи из Източните Родопи, които са задъхани, забързани и някак си недружелюбни. Бързат да видят колкото е възможно повече забележителности дори без да се насладят. Обикновено ги следват отегчените им деца, за които не остава и минутка да обърнат внимание на таблетите си. Деца, които виждат камъни, надупчени от нещо и родителите им, които тичат като побъркани между тях.
За светилището Харман кая според мен е много неправилно да се говори като за тракийско. Дело е на цивилизация, възникнала преди траките. Не случайно известният учен и изследовател белгиецът Робърт Бювал и група международни учени посетиха България и по-точно Източните и Средните Родопи, за да направят своите изводи за тези древни обекти.
Професор Васил Михов първи отбелязва това светилище през 1941 г. Той смята, че става въпрос за „най-големия тракийски град“ по тези земи. Но аз се питам дали този професор е знаел за големината на светилищата до селата Ковил, Ночево, Женда и Бенковски. А какво да кажа за скалите до село Дъждовница. Харман кая е действително уникално място, но това е само една малка част от цялата мрежа от сакрални енергийни места из тази част на Родопите.
Информация в свои публикации за този обект дават проф. Анна Радунчева (1990), Мария Николчовска; Тодорова и Шукерова (1996) и проф. Валерия Фол (2000).
А моята информация е от последните пет години, през които непрекъснато съм „на хармана”.
На светилището Харман кая открих четири пещери или може би отвори в скалите, които са естествени, но дообработвани с човешка ръка и имат формата на вулви като много други в Източните Родопи. Този скален комплекс е достатъчно голям, за да се открият и други подобни. Като стана въпрос за скални изсичания мога спокойно да заявя, че тук се намират всякакви форми, а някои отделни скали са толкова надупчени, че приличат на френско сирене. Сякаш полкове с войници са се обучавали на тях в стрелба или древните са изобразявали звездното небе. Каквото и да е ставало преди хилядолетия обаче, е било забележително и е оставило трайна следа върху древната ни история.
При сегашното ми посещение обърнах особено внимание на една скала, която е по самия път малко преди да се влезе в самото светилище. По нея има изсечени множество овални дупки, но две по две, които ми приличат на големи халки. Сякаш тази скала е била мястото за венчавки, за свързването на двама влюбени в едно.

Впечатли ме и голямата каменна костенурка, която не знам защо не бях забелязал досега. Всъщност, знам. Сега ми се даде да я видя. Да, истинска огромна костенурка точно срещу двамата скални пазители на светилището. А върху нея е мястото за медитация или по-скоро на връзката на жреца с Космоса.
Преди да отидем на светилището, се насочихме към друго религиозно и уникално място наречено „ Елмалъ баба теке”. Близо до Харман кая съществува един мюсюлмански религиозен комплекс, който е възроден от двама приятели. Единият сунит, другият – алианин.

Ще разкажа няколко легенди за това религиозно място, споделени от жената, която се грижи  за обекта. Едната е, че тук преди стотици години е имало изсъхнало дърво и който бил в състояние да го съживи, е щял да бъде „избрания”. Дървото било ябълково. „Ялма” на турски е ябълка. Войници, изпитани в битки и били почти като светци, докосвали дървото, но то оставало сухо. Докато не се появил Човека, който го съживил и плодовете се родили още на първата година. Гробът на този дервиш е в гробницата до религиозния дом. В тази гробница има още пет гроба. Предполага се, че са на неговите роднини, посветени в религиозните ритуали.

От другата страна на мъжката гробница е символичният гроб на Фатима, дъщерята на пророка Мохамед.

По пътека надолу се стига до малко изворно кладенче. Водата от него е толкова прозрачна, че се вижда всяко камъче на дъното и всяка паяжина отгоре. Тази изворна и лечебна вода е спасила дъщерята на бизнесмен от нашия край от тежка болест и той в знак на благодарност към Аллах купува килими от Истанбул, които дарява за джамията.
Забравих да спомена, че Елмалъ баба теке е уникално място не само с легендите и гробниците си, а и с това, че единствено там има места за поклонение и от сунити, и от алиани. Доказва, че ние – хората в България се кланяме по различен начин, но на един и същи Бог и го правим обичайки се.

Венцислав СТАЙКОВ