Все повече и повече студенти признават, че очакванията им за по-добро висше образование в София спрямо това, което биха получили в друг град, се разминават с действителността. Софийските университети са далеч назад в класациите по почти всички индикатори, базирани на проучвания сред студенти, в тазгодишното издание на рейтинга на университетите.

То беше представено днес от вицепремиера и министър на образованието в оставка Меглена Кунева и директора на институт "Отворено общество" Георги Стойчев.

Макар три софийски университета - СУ "Св. Климент Охридски", Техническият и Медицинският - да заемат първите места в най-много класации, студентската оценка за качеството и средата, в която учат съвсем не е ласкава.

По отношение на удовлетвореността от учебния процес, единственото софийско висше училище сред първите 20 е Националната спортна академия (с обучението по направление обществено здраве). Първото място делят Бургаският свободен и Шуменският университет с оценки по 9.91 при максимална 10.

В Топ 20 са още Югозападният университет, Пловдивският университет "Паисий Хилендарски", Тракийският университет в Стара Загора, Висшето училище по агробизнес и развитие на регионите.

На последните две места по показателя удовлетвореност от учебния процес са Лесотехническият университет, направление растениевъдство - 5.28, и Софийски университет, обществени комуникации и информационни технологии - 5.42.

Макар и престижна за работодателите, специалността право в Софийския университет също се оказва по-скоро разочароваща за студентите. Те я подреждат на 11-о място отзад напред по показателя удовлетвореност от учебния процес при общо 335 измерени професионални направления по университети. За студентите най-добре се преподава право в Бургаския свободен университет - това направление е в Топ 6.

Удовлетвореността от учебната среда също изтласква софийските висши училища (с изключение на НСА и НБУ) назад. На първите три места отново е Бургаският свободен университет с три от направленията, в които обучава студенти. В Топ 20 тук отново са Шуменският, Югозападният и Тракийският университет.

По отношение на удовлетвореността от социално-битовите условия, също университети извън столицата заемат челните места: Шуменският и Югозападният в Благоевград. 

Софийските университети, с изключение на НСА, не са напред и в класацията за възможности за мобилност на студентите. Първото място е за Пловдивския университет, второто - за Югозападния. На третото отново се нарежда НСА, но не със спортните си специалности, а с обществено здраве. В Топ 20 също преобладават университети извън София.

Материалната база също е повод за критики към държавните софийски висши училища. Студентите оценяват най-високо условията в Бургаския свободен, в Югозападния и в Нов български университет. В Топ 20 влизат още Шуменският, Русенският и Пловдивският университет.

По показателя интензивност на обучението на първо място е Театралният колеж "Любен Гройс", следван от медицинските университети в Пловдив и Плевен. Следват Русенският, Югозападният университет и НСА. Сред първите 20 отново са Тракийският в Стара Загора, Шуменският, Бургаският свободен университет. В тази класация сред първите 20 попада и Великотърновският университет.

По отношение на библиотечния фонд университетите извън София също изпреварват софийските. На първите две места са направления в Бургаския свободен университет, следвани от Шуменския и Тракийския университет. НСА е единственото софийско висше училище, което е по-напред в класацията.

Студентите в София очевидно не са доволни и от университетската администрация. На първо място е административното обслужване на Югозападния университет, а на следващите две се нарежда Шуменският университет. Изключение тук отново е НСА и направлението му обществено здраве. В Топ 20 се още Бургаският свободен и Тракийският университет.

Извън класациите, направени на база проучвания на студентското мнение, софийските университети се представят значително по-добре.

Сред стандартизираните класации (системата предлага както стандартизирани, така и собствени класации, при които всеки потребител може да изведе интересуващия го индикатор и да съпостави различните университети) Софийският университет е лидер в 21 от 25-те професионални направления. Техническият в София е с 6 водещи позиции, а Медицинският в София е първи в 5 от петте професионални направления, в които обучава студенти. С по 3 първи места са Аграрният университет в Пловдив, Химикотехнологичният и металургичен университет в София, с 2 е Лесотехническият университет в София.

По отношение на индикаторите, касаещи науката например, софийските висши училища са значително пред висшите училища извън столицата. Индикаторът, показващ броя статии в научни списания по международни бази данни Web of science за предходните 5 години, извежда категорично на първите две места Софийския университет (с направленията физически науки и химически науки). Медицинският университет в София заема третото място, а четвъртото и петото отново са за СУ. Столичният ХТМУ е на шестата позиция. На 7-ото място е първият ВУЗ извън софийските - Пловдивският "Паисий Хилендарски".

В очите на преподавателите софийските висши училища остават по-престижни от тези извън столицата. Тук челните места заемат различни направления на Софийския и Техническия университет. В Топ 20 са още НАТФИЗ, Медицинският университет в София, УАСГ. По показателя престиж сред преподавателите сред първите се нареждат две висши училища извън столицата - Пловдивският "Паисий Хилендарски" и "Проф. Асен Златаров" - Бургас.

СУ е с най-високата оценка (с направление физически науки) на работодателите. На второто място е Аграрният университет в Пловдив, а на трето и четвърто са НАТФИЗ и УАСГ. За работодателите най-добрите юристи си остават завършилите Софийския университет, а когато става въпрос за ветеринарни лекари, те избират възпитаниците на Тракийския в Стара Загора. СУ е №1 при химическите, биологическите науки, история, филология. Столичният МУ е най-авторитетен по отношение на стоматологията.

Реализация

Когато става въпрос за реализацията не на база университет, а по професионални направления, първите пет, които най-често осигуряват работа по специалността, изискваща висше образование, са:

1. Военно дело - 99.26% от завършилите работят по специалността си

2. Фармация - 94.84%

3. Медицина - 94.92%

4. Стоматология - 93.40%

5. Теория и управление на образованието - 81.22%

Над 70% е реализацията по специалността в направленията: обществено здраве, здравни грижи, ветеринарна медицина и педагогика. Над 60% е тя при право, информатика и компютърни науки, архитектура, строителство и геодезия и математика.

Средната стойност за този показател е 47.34%.

Най-малко висшисти в сферата на туризма се реализират по специалността си - 19.29%. Точно това обаче е областта, в която има най-голям недостиг на кадри със средно професионално образование, отбеляза вицепремиерът Кунева. Второто подобно на туризма направление - с ниска степен на реализация на висшистите, но с глад за кадри със средно специално образование - е хранителни технологии. Едва 26.38% от завършилите висше образование по специалност от това професионално направление се реализират на позиция, изискваща висше образование.

Като цяло, по-малко от половината висшисти, завършили през последните 5 г., работят на длъжност, която изисква висше образование. По този показател все пак има подобрение спрямо миналата година - през 2016-а процентът е 47.34%, а през 2015 г. е бил 46.54%.

Безработицата сред висшистите спада - при 3.74% миналата година сега тя е 3.38%. (Това е процентът на официално регистрираните като безработни през предходните 5 г.)

Най-ниска е безработицата при военните - 0.09%, както и при завършилите медицина, фармация или дентална медицина - под 1%. На пето и шесто място са професионалните направления музикално и танцово изкуство (1.54%) и обществено здраве (1.59%). С по-малко от 2% безработица са също завършилите специалност от направленията театрално и филмово изкуство (1.68%), математика (1.9%) и здравни грижи (1.96%). Под 3% е безработицата сред завършилите специалности от направленията транспорт, корабоплаване и авиация; архитектура, строителство и геодезия; металургия; ветеринарна медицина; електротехника, електроника и автоматика; комуникационна и компютърна техника; теория на изкуствата; информатика и компютърни науки; горско стопанство; физически науки; философия; биотехнологии; общо инженерство.

Най-висока е безработицата сред завършилите социални дейности - 5.46%, религия и теология - 4.94%, растителна защита - 4.73%, и педагогика на обучението по... - 4.62%.

Най-високите официални заплати получават завършилите специалност от направлението информатика и компютърни науки. Там средният размер на осигурителния доход е 1563.20 лева. На второ място е военно дело - 1501.33 лева, а на трето - математика - 1454.89 лева.

Най-ниските официални заплати са за стоматолозите - 702.84 лева.

Класирането на университетите по показател осигурителен доход извежда Софийския университет и направлението информатика и компютърни науки на първо място със среден осигурителен  доход на завършилите от 2180.37 лева. На второ място със същото професионално направление е Нов български университет със среден осигурителен доход на завършил 1893.94 лева. На трето място по заплати са завършилите администрация и управление в Американския университет - 1820.95 лева. Четвъртото място също е за Американския университет и направление информатика и компютърни науки - 1809.92 лева. В Топ 5 влиза още Техническият университет в София, направление комуникационна и компютърна техника - 1807.96 лева.

На последните пет места по среден осигурителен доход са Медицински университет - Плевен, социални дейности - 565.12, Пловдивски университет, музикално и танцово изкуство - 576.33 лева, Пловдивски университет, театрално и филмово изкуство - 588.30 лева, Технически университет - Габрово, социални дейности - 613.72 лева, и Пловдивски университет, комуникационна и компютърна техника - 626.20 лева.

Обучение

С най-висок среден успех от училище влизат студентите по медицина - 5.55, фармация - 5.50, и стоматология - 5.46. Следват математика - 5.29, право - 5.24, и ветеринарна медицина - 5.23. С най-нисък среден успех от училище за записалите металургия - 4.16.

Като цяло най-интензивно е обучението в направлението медицина. Там средният брой часове на седмица за лекции, упражнения самоподготовка на един студент общо за всички университети, които обучават лекари, е 40.64. След медицината се нареждат фармация, стоматология, обществено здраве и архитектура, строителство и геодезия. В четирите направления средният брой седмични часове надхвърля 35.

Средният брой часове за всички направления е 27.69. 27 професионални направления от общо 52 надхвърлят този брой и сред тях са още право, ветеринарна медицина, военно дело, транспорт.

По критерия удовлетвореност от избора и на висше училище, и на специалност учещите поставят на първо място професионалното направление теория и управление на образованието - 98.31%. На второ място е религия и теология (93.08%), а на трето - металургия (92.68%). Над 90% от студентите посочват, че биха избрали същите специалност и висше училище и в направленията материали и материалознание, обществено знание и фармация.

Най-разочаровани от висшето си училище и/или специалността са учещите животновъдство (64.53%), военно дело (66.01%), растениевъдство (70.49%), биологически науки (71.12%) и обществени комуникации и информационни науки (71.70%).

Най-често студентите в специалностите по театрално и филмово изкуство завършват семестриално, но пропускат да се дипломират - само 36.09% се дипломират. Пълната им противоположност са учещите военно дело - там само 0.18% не се дипломират.

Най-масовото направление си остава икономика с 52 069 студенти. На второ място е администрация и управление - 23 305. Педагогика тази година измества право и вече е на трето място с 12 562 студенти. Право вече заема четвъртото място с 19 605 студенти. Топ 5 се допълва от медицина с 8798 студенти.

Най-малко са студентите по теория на изкуствата - 75, теория и управление на образованието - 195, металургия - 312, материали и материалознание - 417, и математика - 435.

Рейтинговата система, включително ежегодната ù актуализация, се изготвя от консорциума "ИОО-С", съставен от "Отворено общество" и "Сирма Солюшънс". Всички 51 държавни и частни висши училища са оценени по десетки показатели, измерващи различни аспекти на учебния процес, научната дейност, учебната среда, предлаганите социално-битови и административни услуги, престижа на висшите училища, реализацията на завършилите. През 2016 г. са включени индикатори, измерващи регионалната значимост на висшето училища и тяхната обвързаност с местната икономика.