“По-добре да издадеш книга, отколкото държавна тайна”, шегуваше се навремето Васил Сотиров, чието присъствие на “Южна пролет” забележимо липсва през последните години.

“И е по-добре книгата да е дебеличка”, допълва остроумието поетът Георги Николов, който снощи представи последния си роман “Пушачът” в читалнята на детски отдел на библиотеката.

“Винаги съм искал да напиша по-дебеличка книга. Стихосбирките от 50-тина странички изглеждат някак … Когато пишех първия си роман “Киноманът” мъчих, мъчих, но не можах да я докарам до сто страници. Гриша Трифонов пък я отпечата на една тъничка хартия, та стана досущ стихосбирка. Виж, “Пушачът” стана по-дебел. Този обем обаче е от по-дебелата хартия, не от съдържанието. Но по-дебелото си е друго”.

Така игриво описа наблюденията си за белетристиката поетът Георги Николов. Впрочем първата му стихосбирка “Центурион на прага” му донесе наградата на “Южна пролет”, а “Киноманът”, макар и тъничък – наградата на Съюза на българските писатели. “Пушачът” пък е двойно по дебел от първия му роман, и поне тройно – от дебютната стихосбирка, та можем да си представим бъдещето му.

Ели Видева, която представи книгата, заяви: Романът е истинска провокация. Пародията, която присъства на всяка страница, не позволява на читателя да остави книгата. “Четете я”, призова поетесата, която вече е истински професионалист и в жанра ”представяне на книги”.

Писателят Иван Митев сметна, че Георги Николов не може да се опише сам и взе думата. “Това е роман-метафора”, отсече той. Забележително изказване на Иван Митев, говори поне четвърт час и нито веднъж не спомена името на Иван Митев. Малко по-късно, разбира се, взе отново думата и поправи тази грешка.

Георги Николов е автор на стихосбирките “Центурион на прага” (1995), "Дактилоскопия на въздушните целувки" (1998), "Настройване на гледката" (2005), на сборника с очерци "Срещи от първия вид" (2002) и на романа "Киноманът" (2009).

Завършил е психология, първо е учил във Варшавския университет, после в Софийския. Последните десетина години работи в община Харманли.

Тодор Кръшков