През този месец се навършват 60 години от създаването на читалище „Н.Й.Вапцаров” в кърджалийското село Кобиляне. В един слънчев ноемврийски ден през 1956 година, няколко възрастни, но мъдро мислещи хора (които вече не са сред живите) са определили една малка стаичка в родопското село с няколко десетки книжки и са казали: „Тук ще бъде нашето читалище…”.
След като отваря врати, читалището в Кобиляне започва своята културно-просветна дейност. В него започват да се честват различни празници, както на мюсюлманите, така и на християните, представят се различни самодейни състави и театрални постановки. Сцената се превръща в място за изява на учениците, учещи по това време в училището.
„През тези години местни учители не е имало, идвали преподаватели от вътрешността на страната, които също са се присъединили към тази идея и всички са били доволни и щастливи. Не мога да не назова имената на тези прекрасни хора от онова време, те са били много интелигентни светски хора като Мехмед Мюмюн, Мюмюн Фейзула, Шевкет Ахмед, имало и от по-младото поколение като Бейсим Шабан, Сабри Махмуд, Басри Махмуд”, разказва бившата читалищната секретарка от 80-те години на миналия век и поетеса Хабибе Ахмедова. По повод 60-годишният юбилей на читалището в Кобиляне тя е дарила на духовното средище десетки книги на български и турски език от личната си библиотека.
„Благодарим на онези мъдри хора със светли души, че преди 60 години са казали: „Тук ще има читалище”.....Прекланям се пред тяхната доблест. Кой знае, може би след 60 години все още, ще има някой да цени книгата, защото тя е носител на Знанието, на човешкото в Човека, а четенето на книга развива мисленето”, сподели Хабибе Ахмедова.
Сега читалище „Н.Й.Вапцаров” продължава да действува с всички културно-масови мероприятия и традиционни празници, които са присъщи не само за бита и културата на населението от Източните Родопи.Читалищната секретарка на културното средище Исмигюл Мюмюн отбеляза, че в момента се готвят за посрещането на Коледните и Новогодишни празници. „В селото вече няма нито деца, нито училище, нито детска градина. Търся възможности с деца и ученици, които учат в други населени места,за да се представя пред по-възрастното население в Кобиляне”, заяви Исмигюл Мюмюн. Според нея това е социалният начин на живот, един вид развлечение и разнообразие, особено за селските жени.
Гюнер ШЮКРИ
