Над 1000 жители на Хасково са участвали в легендарния хор „Родна песен“, който на 1 декември ще отбележи 87-годишнината от създаването си. Хасковският смесен хор може да се гордее, че е една от малкото вокални формации в страната със своя история. Пред препълнената малка зала на читалище „Заря” тази вечер бе представена книгата на д-р Георги Граматиков „Хор „Родна песен” по широкия друм на голямото хорово изкуство”. Премиерата започна с изпълнения на хористите, ръководени вече 19 г. от Вела Казакова, и завърши с миниконцерт на пианиста Марио Йоцов – внук на един от знаковите диригенти (1957-1971) на „Родна песен” Борис Младенов.

Журналистът Недялко Бакалов посочи най-съществените достойнства на монографията, която историкът Граматиков започва да пише през 2012-а. Авторът, видимо развълнуван от музикалната увертюра, сподели по-интересни моменти от работата си над книгата.

В книгата е описан и случай от 1943 година. Тогава община Хасково развързва кесията за формацията, когато част от техен концерт е излъчен директно по радио София, а кметът Тодор Илиев разпорежда хорът да се награди с 10 000 лв. Парите са заделени за купуване на пиано.

След представянето на книгата думата бе дадена на десетки хористи и почитатели на таланта на „Родна песен”. Общината уважи събитието с присъствието на заместник-кмета Милена Трендафилова. Почти всички от присъстващите си тръгнаха с автограф върху първата страница от историята на прочутия хасковски хор.

Ето цялата презентация на Недялко Бакалов:

Още една хасковска културна институция се сдоби със своя история. След като през 2008-а д-р Георги Граматиков издаде „История на народно читалище „Заря”, сега стори същото и с един от подслонените там колективи – написа и отпечата „Хор „Родна песен” по широкия друм на голямото хорово изкуство”. Всъщност тази монография е била начената през 2012-а и е било предвидено да излезе през 2014-а, когато хорът отбеляза престижната си 85-годишнина. Обективни и субективни фактори и обстоятелства осуетяват това намерение.

Книгата проследява събитията около „Родна песен” от 1 декември 1929 година, когато на общо учредително събрание 48 ентусиасти създават хасковския Народен хор, до наши дни, когато колективът се радва на широко и заслужено признание. Текстът е придружен с отлично обработени архивни и по-нови снимки, за което заслугата е на Станислав Станилов. Неслучайно в началото на този отзив споменах имената на читалището и на хора едно до друго. Авторът постоянно подчертава ролята на триадата читалище „Заря”-интелигенция-„Родна песен”: хорът е съставен основно от читалищни членове и деятели, представители на преобладаващата в тогавашното българско общество средна класа.  На 15 декември 1929-а е прието името Народен хор „Родна песен”, който още от създаването си става член на Съюза на народните хорове в България. Девизът му е „Чрез песента - за Родината”.  Разказвайки за тези първи стъпки, Георги Граматиков многократно акцентува върху ролята на учителя по музика Тодор Николов и неговия помощник Федот Артьомов. Последният вероятно е руски емигрант, сменил болшевишка Русия с братска България.

Сред основните задачи на хор „Родна песен”, записани в устава му, е „да култивира у народа музикалния усет и любов към художественото изпълнение”. „Пее се свободно, с издадени напред гърди и с ръце отзад” – дори това е уточнено в същия този устав. Първият концерт на хора е на 1 юни 1930 година. От коледуване на Бъдни вечер 1931-ва са събрани 5510 лева, 2200 от тях са дарени на безплатната общинска трапезария. Това е само началото на поредица от благотворителни инициативи на хора. Сред тях е великденски концерт в Хасковския затвор, след края му хората от килиите получават подаръци – вероятно козунаци и червени яйца. На същото мрачно място е организирано и коледуване от хористите, но политзатворниците безбожници саботират ритуала – четем още в книгата. Д-р Граматиков проследява реакциите на хасковските вестници и на местната музикална критика през годините. С точните си, доброжелателни в повечето случаи и реализирани с професионален блясък коментари изпъква небезизвестният Делчо Василев.

През 1933-а хор „Родна песен” представя първата си опера – „Цвета” на Георги Атанасов, а 3 години по-късно „Гергана” от същия композитор. През 1935-а хасковци са приятно изненадани и с оперета – „Софиянци пред Букурещ”. Община Хасково не оказва необходимата финансова помощ на хора. За това разбираме от цитираните в книгата чести молби от колектива до местната власт, чийто отговор е красноречиво мълчание. Общината развързва кесията си чак през март 1943-а, когато част от концерта на „Родна песен” е предавана директно по Радио София. Явно медийното отразяване впечатлява кмета Тодор Илиев, който разпорежда хорът да се награди с 10 000 лева. Парите веднага са заделени за купуване на пиано.  Шумен успех в същата тази 1943-а има постановката на операта „Кармозинела”. С преврата на 9 септември 1944-а – поредният в списъка на Кимон Георгиев, но този път съдбоносен за България, завършва първият период в историята на хасковския хор „Родна песен”. От него остават красиви спомени и не по-малко красиви снимки, на които мъжете хористи са с папийонки и грижливо сресани, а жените – като излезли от илюстровани картички. Между певците от двата пола се кипрят я капелмайсторът, я друг хубавец в униформа. Само след 3 петилетки външните лица се сменят и на сцената на читалище „Заря” до хористите се изпъчват първият секретар другарят Господин Корцанов и секретарят по идеологията Динко Атанасов.

Започва вторият етап в историята на „Родна песен”, който Георги Граматиков евфемистично назовава „в годините на преустройство”. Аз бих ги определил като години на всеобщ погром, особено в духовната сфера. Започва се с това, че е избран ОФ комитет в хора. През 1947-а следва обединяване на двата градски хора „Родна песен” и „Манол Иванов”. Според „народната” власт явно два хора на един град са му много. След Девети и оперите вече са други, „правилни” – „Наталия Полтавка”, „Сватба в Малиновка”. Друг е и песенният репертоар – „Лирическая песня”, „Комсомолска песен”, „Бригадирска закачка”. Продължават и експериментите – към хора се създава ОТДЕЛ „Оперета”, който поставя „Сорочински панаир”. После е решено хорът да премине към ГНС. Следват концерти по селата при прибиране на реколтата. „Цяло село пее, весело живее. Партията родна нека се гордее” и прочее римуван соцреализъм. Този период съвестно е отразен в монографията на Георги Граматиков, защото той е историк, а историята безпристрастно излага фактите. Изводите интелигентният читател си ги прави сам.

 В тези години на безвремие хор „Родна песен” оцелява чрез любовта към музиката. Диригентът Пантелей Василев (1953-1957) предава тази любов на сина си Огнян, ръководил състава от 1977-а до 1991-ва. През 1956-а следва ново обединение – с профсъюзния хор „Никола Вапцаров”.  Борис Младенов оглавява „Родна песен” през октомври 1957-а и го води до 1971-ва. Той въвежда нотно ограмотяване на всички хористи. В края на 50-те години на миналия век за репетиционна зала на хора е предоставена една от хасковските джамии. Авторът не е уточнил коя, но предполагам, че е Шарената, намирала се в парка край тогавашната печатница и впоследствие разрушена.

Трудът на Борис Младенов дава своите плодове: през 1963 година „Родна песен” получава национално признание – изнася концерт в софийската зала „България”, последван от възторжени отзиви.  2 години след това идва и първото задгранично турне, вярно, че то е в Германската демократична република, но за по-западни дестинации очевидно още е рано. За 40-годишнината на хора, отбелязана през 1970-а, композиторът със знаковите имена Георги Димитров написва музиката и текста на „Цъфти и хубавей!” – приветствена песен към хора. В края на 1971-ва, след 14-годишен ползотворен труд, Борис Младенов се оттегля поради заболяване, сменя го Георги Пехливанов.

През април 1977-а диригент става Огнян Василев и „Родна песен” постепенно започва да надраства регионалните рамки.  3 години по-късно Василев създава камерната формация „Колегиум музикум”, към хора има и дамска формация. Следва поредица от престижни участия и признания за вокалното майсторство на хасковските певци, отразена от автора на монографията с фактология и букет от отзиви на медии и музикални критици от европейски държави. В периода от 1983-а до 1990-а се нареждат участия във Финландия, Ирландия, Германия, Франция. През 1997-а начело на хора застава Вела Казакова, която го ръководи и до днес и вече е убедителен лидер в класацията на най-дългогодишните диригенти. 1999-а носи поредната награда – първа, плюс златен медал от конкурса за църковна музика в Превеза, Гърция, присъдена на женската формация на „Родна песен”. В края на книгата е приложен списък с диригентите, ръководили прочутия хасковски смесен хор в периода от 1929-а до постепенно изнизващата се 2016 година.

„Хор „Родна песен” по широкия друм на голямото хорово изкуство” е респектираща със своя академизъм и всеобхватност монография, проследяваща вече 87-годишната история на тази хасковска културна институция. Започнат през далечната 2012-а, книжовният труд на д-р Граматиков най-сетне стигна до своите читатели. Те са свързани с темата най-малкото като благодарни слушатели, да не говорим, че през хора минават като участници поне 1000 жители на града под Ямача, останали или лично, или чрез потомците си верни на вечния девиз „Чрез песента - за Родината”. Хасково трябва да е признателен на тези хора, както и на добросъвестния историограф Георги Граматиков.

Haskovo.net