Законодателни промени ще са необходими в НПК, за да започне ефективното действие на Директива 2012/29, чието въвеждане ЕС изиска от страната ни. Евродирективата урежда защитата на жертвите на престъпления, но има за цел и да олекоти тежката досегашна практика за разпитите им от различните институции. Както и да обере до минимум емоционалните сътресения, които станалите жертви на насилие съпреживяват при дългите процедури, разпити или при съдебните дела, когато се налага да са лице в лице с насилника си. Още в по-голяма сила Директивата дава действие на закрила при децата . Това разясни в Хасково адвокат Диляна Гитева, която е лектор в рамките на двудневния семинар на тема „Интегриран подход за справедливо правосъдие“, организиран от Института по социални дейности и практики.
„Страната ни е в процес на транспортиране на европейската директива, но промените в законодателството се бавят, а за да заработи директивата те трябва да бъдат извършени“, посочи Гитева.
Директивата отчита, че има жертви на престъпления, които са в особено уязвима ситуация и следва техните права да бъдат гарантирани в рамките на Наказателното производство. Затова документът обръща специално внимание на определени категории лица, било то поради техните субективни качества, като децата с увреждания например. Но от друга страна и на жертви на специфични престъпления, като сексуални посегателства, а също и на жертвите на домашно насилие, поясни лекторът. "Трябва обаче да бъде направена индивидуална оценка на жертвите на престъпления, която да покаже до колко те имат нужда и ще се ползват от специалната защита в рамките на Наказателното производство, така, че да не се допуска сплашване на тези хора", изтъкна специалиста. Адвокат Гитева посочи, че са чести случаите, когато заради страх или сплашване, жертвите на насилие променят показанията са.
Директивата е трябвало да бъде задействана още през есента на миналата година, но все още не може да се каже, че тя е изцяло транспортирана у нас, обясни експертът. И това е така тъй като българското законодателство покрива частично изискванията на Директивата. Зяатова са необходими и законодателните промени.
Бавните производства са сред най-често срещаните пороци в процеса спрямо жертвите. Те обаче са вредни и за правосъдието и за жертвата, отбеляза Гитева. „За жертвата са вредни, защото вместо да премине през пътя на възстановяване от това, което й се е случило, тя дълго време ще трябва да разказва за преживяното. Освен това, елементът на получаване на правосъдие, възстановяването на вредите, които са и нанесени и получаването на обезщетенията при бавното правосъдие обезверяват пострадалия от престъпление. Друга голяма грешка е допускането на визуалния контакт между жертвата и извършителя на престъплението.“, отбеляза още лекторът като порок на системата.
Друг важен момент, който разгледаха лекторите на семинара, е практиката за щадящо изслушване на деца свидетели или пострадали от насилие в т.нар.“сини стаи“. В тези помещения децата са от едната страна със специалист, а от другата страна са екипът от полицаи, съдии, прокурори, които действат заедно и по този начин не се налагат повторни разпити. В статистиката има случай, в който дете е подлагано на 12 разпита, което неминуемо се отразява на емоционалнот ому състояние, отбеляза Борислава Гицова, експерт в ИСДП.
Практика „синя стая“е въведена от 10 години, най-напред в Полша. Стаята, в която там е разпитвано детето и била синя, откъдето идва и наименованието й. У нас вече съществуват 15 такива стаи, изградени от различни институции. Още шест са помещенията, които трябва да бъдат разкрити до края на 2018 година по проект на Министерството на правосъдието, има обаче области, които ще останат и след този период непокрити с услугата.
240 деца са ползвали „сините стаи“, като от тях 40 са по граждански дела, 164-по наказателни. Най-малкият клиент на услугата е било дете на 4 години, разпитвано по наказателно дело, сочат данните на Инситута по социални дейности и практики.
В рамките на семинарав Хасково експертите по проекта ще споделят опита си със съдии, лекари, полицаи, социални работници, психолози, прокурори, като идеята е да бъде подпомогната съвместната им работа в случаите деца, преживели насилие и възрастни.
Красимира Славова
