Лидерите на кипърските гърци и турци са постигнали значителен напредък в преговорите за повторно обединение на острова и дискусиите ще бъдат подновени на 20 ноември в Женева, съобщи ООН в комюнике, цитирано от Франс прес.
Кипърският президент Никос Анастасиадис и лидерът на кипърските турци Мустафа Акънджъ разговаряха от понеделник до вчера в голям хотел в швейцарския курорт Мон Пелерин под егидата на специалния пратеник на световната организация за Кипър Еспен Барт Айде.
"През последните пет дни бяха обсъдени териториалният и други въпроси. Постигнат бе значителен напредък", се казва в комюникето на ООН.
По искане на Анастасиадис ще бъде направена пауза в преговорите, които ще бъдат възобновени на 20 ноември.
Кипър е разделен от 1974 г., когато турската армия навлезе в северната част от средиземноморския остров в отговор на държавен преврат, целящ да присъедини страната към Гърция. След няколко опита за помирение и провала на план, предложен от ООН през 2004 г., преговорите за обединение бяха възобновени през май миналата година под егидата на световната организация.
Ако лидерите на двете общности постигнат съгласие, то трябва да бъде одобрено и от два референдума.
Засега най-спорни са два въпроса - бъдещата роля на Турция и необходимите териториални корекции.
Основната позиция на Анастасиадис е промените да дадат възможност най-малко 100 000 кипърски гръцки бежанци да могат да се върнат в своите родни места, намиращи се в момента в окупираните територии.
Лидерът на кипърските турци Мустафа Акънджъ е за малки териториални корекции, така че да няма масово преместване на хора, а също така настоява, че райони, в които е инвестирано много през изминалите години, не могат да бъдат върнати под кипърска гръцка администрация.
Анастасиадис заяви, че за напредък ще се счита изпълнението на две условия -съгласие по критериите за териториалните корекции и изготвянето на конкретни карти, които да ги отрази.
Едва след това ще се върви към петстранна конференция със страните гаранти Великобритания, Гърция и Турция.
Другият труден въпрос е дали и как Турция ще оттегли своите 30 000 войници от Северен Кипър и как ще отстъпи от ролята си на гарант за сигурността.
