Във всяка страна по света добрият щедър старец, който носи подаръците в празничните Коледни и новогодишни дни е наричан с различни имена във времето, но винаги е чакан и обичан.
На Запад и в Америка по традиция се смята, че подаръците носи свети Николай. През 1804 година в Ню Йорк под патронажа на Свети Николай било основано историческо общество. През 1809 година във Вашингтон Ирвинг публикувал "История на град Ню Йорк", където иронизирал холандското минало на града (много традиции, включително и тази, свързана със свети Николай, пристигнали в Ню Йорк от Холандия).
Всяка година в деня на свети Николай на улицата изнасяли дървена статуя на светеца, висока, в дълга мантия, и пеели песни за свети Николай - Занкта Клаусе (Sinterklaas).
През 1822 година друг жител на Ню Йорк Клемент Кларк Мур написал поредица от приказки, в които разказвал как Санта Клаус пристига с шейна, дърпана от осем северни елена. Именно Клемент Кларк Мур накарал Санта Клаус да влиза в къщите през комина.
През 1841 година във Филаделфия някой си търговец на име Паркинсон, за да привлече клиенти в магазина си наел човек и го облякъл като Санта Клаус. Първият жив Санта Клаус седял на покрива на къщата, където се намирал магазинът, до самия комин. През 1863 година карикатуристът Томас Наст изобразил Санта Клаус с огромни бакенбарди облечен от глава до пети в кожи.
През 1869 година излезли стиховете на Жорж Уебстер, в които посочвал, че жилището на Санта Клаус е на Северния полюс. Издателят Луи Пранг разпространил в Америка английската традиция да се изпращат поздравителни картички на приятели и роднини. През 1885 година той издал картичка, на която бил нарисуван Санта Клаус в червен костюм.
Оттогава все по-често започнали да го рисуват в червена мантия, не в кожа или мантия от друга материя. Ето как вестник "Ню Йорк Таймс" през 1927 година описва Санта Клаус: "Пред младите жители на Ню Йорк застанал Санта Клаус с внушителен ръст, червена мантия, шапка и бели бакенбарди, на гърба с чувал, пълен с подаръци, с червен нос и гъсти вежди.
Художникът по рекламата на фирма "Кока Кола", Хадон Сандблом започнал да работи върху рекламната кампания "Санта Клаус също пие кока-кола" едва през 1931 година. Освен бутилката с кока кола в този колаж няма нищо ново в образа на свети Николай. Тя само го популяризира още повече благодарение но обширна рекламна кампания.
Сега Санта Клаус е част от празника в много домове в Западна Европа. Промъквайки се през комина или през малкото горно прозорче, той поставя подаръците в чорапчета, закачени най-често на камината, и звъни с камбанки, сякаш съобщава за пристигането на Нова година.
Дълги години подаръците на българските деца носеше дядо Мраз, такъв какъвто "дойде" от Съветския съюз - понякога пристигаше с шейна, друг път с лека кола, в училище, в детската градина, у дома, но винаги с чувал, пълен с подаръци. Понякога го придружаваше Снежанка.
Това си беше нововъведена съветска традиция, но за децата бяха важни подаръците. Дядо Мраз раздаваше на най-умните, най-послушните дечица, след като чуеше песничка или стихче, а по-палавите получаваха своя подарък след като обещаваха другата година да са по-послушни и добри.
Сега подаръците отново носи дядо Коледа, но кой знае защо децата очакват с нетърпение и новогодишната нощ. Възвърналата се традиция след демократичните промени дава нова радост на хората с дядо Коледа, който се свързва и с обичта към близките и с онази приказна надежда, че под елхата ще откриеш това, което най-много си искал, независимо дали си дете или възрастен.
Дядо Коледа е винаги добър, а той има и своите различни превъплащения в различните краища на света в зависимост и от климатичните условия - може да бъде посрещнат и на плажа, и от обичаи преминали през столетията.
На Запад и в Америка по традиция се смята, че подаръците носи свети Николай. През 1804 година в Ню Йорк под патронажа на Свети Николай било основано историческо общество. През 1809 година във Вашингтон Ирвинг публикувал "История на град Ню Йорк", където иронизирал холандското минало на града (много традиции, включително и тази, свързана със свети Николай, пристигнали в Ню Йорк от Холандия).
Всяка година в деня на свети Николай на улицата изнасяли дървена статуя на светеца, висока, в дълга мантия, и пеели песни за свети Николай - Занкта Клаусе (Sinterklaas).
През 1822 година друг жител на Ню Йорк Клемент Кларк Мур написал поредица от приказки, в които разказвал как Санта Клаус пристига с шейна, дърпана от осем северни елена. Именно Клемент Кларк Мур накарал Санта Клаус да влиза в къщите през комина.
През 1841 година във Филаделфия някой си търговец на име Паркинсон, за да привлече клиенти в магазина си наел човек и го облякъл като Санта Клаус. Първият жив Санта Клаус седял на покрива на къщата, където се намирал магазинът, до самия комин. През 1863 година карикатуристът Томас Наст изобразил Санта Клаус с огромни бакенбарди облечен от глава до пети в кожи.
През 1869 година излезли стиховете на Жорж Уебстер, в които посочвал, че жилището на Санта Клаус е на Северния полюс. Издателят Луи Пранг разпространил в Америка английската традиция да се изпращат поздравителни картички на приятели и роднини. През 1885 година той издал картичка, на която бил нарисуван Санта Клаус в червен костюм.
Оттогава все по-често започнали да го рисуват в червена мантия, не в кожа или мантия от друга материя. Ето как вестник "Ню Йорк Таймс" през 1927 година описва Санта Клаус: "Пред младите жители на Ню Йорк застанал Санта Клаус с внушителен ръст, червена мантия, шапка и бели бакенбарди, на гърба с чувал, пълен с подаръци, с червен нос и гъсти вежди.
Художникът по рекламата на фирма "Кока Кола", Хадон Сандблом започнал да работи върху рекламната кампания "Санта Клаус също пие кока-кола" едва през 1931 година. Освен бутилката с кока кола в този колаж няма нищо ново в образа на свети Николай. Тя само го популяризира още повече благодарение но обширна рекламна кампания.
Сега Санта Клаус е част от празника в много домове в Западна Европа. Промъквайки се през комина или през малкото горно прозорче, той поставя подаръците в чорапчета, закачени най-често на камината, и звъни с камбанки, сякаш съобщава за пристигането на Нова година.
Дълги години подаръците на българските деца носеше дядо Мраз, такъв какъвто "дойде" от Съветския съюз - понякога пристигаше с шейна, друг път с лека кола, в училище, в детската градина, у дома, но винаги с чувал, пълен с подаръци. Понякога го придружаваше Снежанка.
Това си беше нововъведена съветска традиция, но за децата бяха важни подаръците. Дядо Мраз раздаваше на най-умните, най-послушните дечица, след като чуеше песничка или стихче, а по-палавите получаваха своя подарък след като обещаваха другата година да са по-послушни и добри.
Сега подаръците отново носи дядо Коледа, но кой знае защо децата очакват с нетърпение и новогодишната нощ. Възвърналата се традиция след демократичните промени дава нова радост на хората с дядо Коледа, който се свързва и с обичта към близките и с онази приказна надежда, че под елхата ще откриеш това, което най-много си искал, независимо дали си дете или възрастен.
Дядо Коледа е винаги добър, а той има и своите различни превъплащения в различните краища на света в зависимост и от климатичните условия - може да бъде посрещнат и на плажа, и от обичаи преминали през столетията.
