Днес се навършват 27 години от свалянето от власт на комунистическия лидер Тодор Живков, с което се поставя началото на промените в България и се поставя краят на тоталитарния режим у нас.
На днешната дата през 1989 г. се провежда т. нар. Десетоноемврийски пленум, на който Централният комитет на Българската комунистическа партия освобождава Тодор Живков от най-високата длъжност генерален секретар в партията (и в държавата), която той заема в продължение на 35 години.
Тази дата се възприема като начало на прехода към демокрация и пазарна икономика, въпреки че еднопартийната система на БКП (която продължава да е единственият ръководен фактор в държавата) е премахната едва на следващата година, а първите реални икономически реформи са предприети 15 месеца след пленума.
Десетоноемврийският пленум е определян като преврат или като "конституционна смяна" на държавното ръководство, а заедно с последвалите събития е наричан и "тихата революция".
На 18 ноември се провежда първият свободен митинг, организиран от т. нар. неформални организации, начело с КТ "Подкрепа" и "Екогласност", на площада пред Храм-паметника "Свети Александър Невски". (Уикипедия)
Опозиционно настроената част от обществото ни не се задоволява с Ноемврийския пленум, той като на него не са взети никакви решения относно политическия плурализъм и премахването на еднопартийната система на БКП.
В резултат на това на 9 декември в София и други градове се провеждат нови демонстрации с искания за оставка на приемника на Живков - Петър Младенов, и замяната му с Желю Желев. Планират се нови митинги. Начело на движението застава Съюзът на демократичните сили, учреден на 7 декември.
На 14 декември пред парламента се провежда многохиляден митинг, свикан от опозицията, участниците в който настояват за ускорено премахване на чл. 1 (постановяващ ръководната роля на комунистическата партия в България) и деполитизация на държавните институции. В парламента по това време се обсъжда премахването на член 1, ал. 2 и 3 от конституцията на страната, регулираща абсолютната власт на БКП.
Вечерта Петър Младенов прави неуспешен опит за обръщение към събралото се множество хора за съблюдаване на реда. Той е посрещнат с освиркания от хората, на които репликира: "С този екстремизъм ще докарате България до пропастта".
На влизане обратно в парламентарната сграда, афектиран от случващото се, се обръща лично към Добри Джуров и Минчо Йовчев с репликата "По-добре танковете да дойдат!".
Тази реплика става причина за оставката му на 6 юли 1990 г. след масови протести, създаване на палатковия Град на истината пред президентството и гладната стачка на студентите в Софийския университет.
Петър Младенов не признава да е изричал тази реплика, но след експертиза на запис от изявлението му, доказващ, че думите са автентични, той е принуден да се оттегли.
aha
14/88
76 процента
Да пазиш комунизма е лошо нещо Бойййкооо.
А сега в неделя на балотажа кой ще те пази,кой ще бъде охраната ти комунист такъв.
Гласъваме за Румен Радев а не за тези,който се снимат с диктатора Ердоган,на който ни липсваше нашия флаг на България.
22. 9.
22. 9.
76 процента
Борисов да ви честити ЕРДОГАНОВИТЕ САРАЙ така и на ДОСТ .. Вижте кой управлява България.
БЪЛГАРСКО СТИХОТВОРЕНИЕ
и хлябът сух, и голата ракия,
и тежкото небе на тази бедна
страна, в която няма прокопсия....
Великите й царски идеали
днес вече са митичен архаизъм.
България търгува със парцали
от раклата на своя комунизъм.
България е гладна просякиня.
С душа поциганена, необута,
тя проси чуждоземна милостиня
по пътя между Лондон и Калкута.
Честта е болна, съвестта пияна,
а ореолите - алъш-вериши
и луд е, който плаче с Дебелянов
по някакви си белоцветни вишни.
Със страшна сила днес от небесата
виси един въпрос полуобесен:
Кажете ми къде е свободата
от синята ни ноемврийска есен?
Защо пирува с разни богаташи
и хитреци, дошли на власт и мода,
с дрогясали бандюги и апаши...
Защо е с тях? Защо не е с народа?
Момчета, знам, че е на халос туй, че
скърбим за свобода и бели вишни.
В земята на Васил Иванов Кунчев
днес всички романтици са излишни.
Но да запеем, дявол да го вземе,
със мъжки глас във тази нощ безродна
и нека екне - като в турско време,
"Къде си, вярна ти, любов народна?"
Ивайло Балабанов