В Деня на народните будителите 1 ноември Хасково отбелязва името на Александър Паскалев, записано със златни букви в летописната книга на града.

Роденият на 7 ноември 1879 година хасковец е определян като „основател на модерното книгоиздаване в България“.

Произхожда от заможен род на българи – патриоти. Герой от обсадата на Одрин през 1913 година, за което получава орден за храброст, дарител на Софийския университет и Учителския съюз.

След като учителства няколко години, през 1908 година основава свое издателство, което става водещо в страната, издавайки най-видните български писатели на епохата. Печата и преводи на чуждоезична класика, издател е на списание „Съвременна мисъл“. Освен с богатата си издателската дейност Александър Паскалев е известен и като основател на туристическото движение и на първата кооперация в Хасково.

След драматичен фалит на издателството, предизвикан от неочакваната за него правописна реформа на Стоян Омарчевски, се прибира в родния край. Последните си години прекарва в хасковското село Нова Надежда, където на 31 октомври 1946 година умира в мизерия и забвение. Погребан е в Хасково, но гробът му е неизвестен и до днес.

За нерадостната съдба на един от будителите в Хасково и за съвременния смисъл на думата будител, разговаряме с уредника в отдел „Нова история“ на Регионалния исторически музей д-р Красимира Узунова.

- Г-жо Узунова, знаем, че Александър Паскалев умира в крайна мизерия и забвение, разкажете повече за този тъжен край на човека, който в Хасково днес почитаме като будител?

- Неговият крах идва, когато променят изведнъж правописа, без предварително предупреждение, през 20-те години на миналия век. Александър Паскалев, който вече е напечатал учебниците за новата учебна година и е използвал почти всичките си средства за това, на практика фалира, защото тези учебници се оказват ненужни.

- В този смисъл как бихте определила Александър Паскалев - като лош бизнесмен или е будител, който е вложил сърцето и средствата си в просветата и е загубил всичко?

- По-скоро е будител, защото не го е влечала печалбата, дори в самото начало, когато е тръгвал в книгоиздаването. Бил е учител с неголяма заплата. От богатството на рода Паскалеви до него стига само една част. Той е започнал книгоиздателската си мисия с кредити. При него по-скоро е била водеща идеята да печата книги и да прави поредици на автори - наши и чужди, за да запълни онази празнота, която дотогава съществува в страната ни по отношение на книгопечатането и на писмената култура. За първи път той прави малък формат книги, поредици на различни автори, които са в много приятен и удобен формат за библиотеките. Има варианти с меки и с твърди корици. Много от тях ги имаме във фонда на Регионалния исторически музей в Хасково.

- Наскоро говорих с млад автор от Димитровград, който ми разказа за ходенето си по мъките докато издаде първия си роман. Издателствата му отказват с мотив, че не е популярен, предпочитали да издават утвърдени чужди автори, с които печалбата им е сигурна.

- Същото е било и в онези години, когато Паскалев е издавал, все пак това си е бизнес. Но Паскалев е различен - той е подавал ръка и на българските автори, дори им е правил големи отстъпка от цените, само и само да видят техните книги бял свят. Издавал е големи автори - Яворов, Вазов, Ботев. Освен това е правил и цели поредици, в които е събирал техните заглавия по различни признаци. Издавал е обаче и автори, които са били непопулярни, които не са могли да се справят сами, нямали са финансовата възможност за това. Понякога Паскалев дори е работил на загуба, но е подпомагал тези писатели. Затова е бил много обичан и уважаван от съвременниците си. Но както стана вече дума, когато самият той изпада в беда, никой не му подава ръка. И Паскалев си отива много тъжно – забравен, в бедност и нищета. За съжаление тази тъжна съдба сполетява повечето от големите хора, признават ги след смъртта им.

- Като историк, изследовател и човек, който познава историята на Хасково, какво бихте казала на младите хасковци по повод паметта за големите наши предци, наши съграждани?

- Да не се страхуват в начинанията си. Човек живее, за да свърши нещо и колкото по-добро е то, толкова дълго името му ще остане в паметта на хората.

- Тоест: Бъдете смели, бъдете будители?

- Точно така. Не мислете за моментната печалба, мислете за онова положителното, което може да се направи, за да може вашето дело или вашата идея да бъдат реализирани. И по този начин вие сигурно след време ще бъдете популярни, обичани и харесвани.

- Химерно понятие ли е днес будителят - човекът, личността?

- Никой от тези хора, които ние днес наричаме будители, не се е смятал за такъв. Те са правели онова, което е трябвало да сторят. Никой от тях не е живял с мисълта, че е будител. Така е било и с Паскалев, така е било и останалите, които днес наричаме будители.

- Струва ми се, че хасковци не познават много добре историята на Александър Паскалев, нито пък къщата му, която всъщност е толкова хубава.

- Позабравиха я, защото много години тя бе затворена. Вътре е в добро състояние и може да посреща гости, но остава да оправим фасадата и двора. И много се надяваме след това животът в тази красива къща отново да се възроди, хората да се събират по различни поводи тук. Имаме идеята да правим концерти, да организираме срещи сред хасковци на бяло сладко, например. Това е най-хубавата сграда в Хасково от онова време и заслужава живот и глъчка. Мечтая си портата на двора да се отваря по-често. Въпреки че от Александър Паскалев нямаме запазени много вещи и няма как да се направи къща-музей, все пак Паскалевата къща е с прекрасна експозиция от бита на хората по онова време – предмети от различни местни родове. А всичко това е памет. В една от стаите е и снимката на Александър Паскалев - този българин, когото не трябва да забравяме и с когото трябва да се гордеем, че е наш съгражданин, будител от Хасково.

Интервю на Красимира Славова