Няма съмнение, че технологиите ще променят драстично начина ни работа, но как ще изглежда трудовия пазар през 2050 година ? Дали 40% от работните места ще отпаднат в резултат на автоматизацията, както предсказват икономистите от Оксфордския университет Карл Фрей и Майкъл Озбърн ? Или ще се запазят, но естеството на работата ще е значително по-различно от днес ? Британското издание Гардиън организира кръгла маса по въпроса с участници от сферата на висшето образование, автори и IT експерти.

В бъдеще, на работните места ще оцелеят само най-адаптивните, твърди Пол Мейсън, ръководител на Innovate UK. Тъй като технологиите фундаментално променят начина ни работа, работните места в бъдеще ще бъдат многостранни и динамични.

“Служителите на бъдещето трябва да се силно адаптивни и да жонглират между три или повече роли едновременно”, твърди Ананд Макгоуан. Образованието според него ще изиграе ключова роля за развитието на нови умения у хората.

Служителите ще трябва непрекъснато да се преквалифицират и да с в крак с технологичните новости, тъй като работните места ще стават все по-автоматизирани. Идеята за “работа за цял живот” ще остане в миналото. “През 2050 година хората ще трябва непрекъснато да актуализират уменията си в зависимост от работните места, но аз съм оптимист, че въпреки всичко ще има заетост, ако тези умения са усъвършенствани”, добява Макгоуан.

Марк Спелман, член на изпълнителния комитет на Световния икономически форум, твърди, че в бъдеще ще има победители, ще има и загубили.

“Идеята за непрекъснато обучение е оптимистична. Вероятно ще бъдат въведени еднодневни курсове, на които хората ще усвояват нови умения бързо и ще бъдат наемани за месец, докато услугите им са нужни ”, кава той.

Това означава, че бъдещето принадлежи на фрийлансърството и на работата на непълно работно време, твърди Джулия Линдзи, изпълнителен директор на iOpener Institute. Фокусът на работодателите няма да е върху работниците или служителите, а върху уменията. От кого се нуждая ? За колко време ? В бъдеще ще се наложи да бъдат вземани комплексни решения, изискващи креативност, лидерски дух и висока степен на самоуправление.

За бизнеса това означава да е в крак с най-новите технологични постижения. “Всичко опира до това как използваме технологиите, за да информираме младите хора за работните места. Информацията има важна роля, тя се отнася до това как децата ще бъдат запознати с технологиите в училище, до това те да получат подкрепа в началото на кариерата си. Нужно е да насърчим създаването на една по-добра дигитална среда”, твръди Мервин Чю от Deloitte.

Проблемът с нуждата от високоспециализирани роли е, че част от населението, което не успява да се адаптира и преквалифицира ще остане изолирано. “Не може всички да сме квалифицирани служители”, казва Дан Колие, изпълнителен директор на Elevate. “Ще има висока безработица, а вероятно и липса на желание да се помогне на тези хора. Ще се получи разделение между няколкото работни места, които все още ще изискват човешко присъствие и тези които ще бъдат автоматизирани”, добавя той.

Вървим към двуслойно общество, твръди и Дейв Коплин от Microsoft. Това усещане се споделя от всички от ръководството на компанията, които предричат потенциално разделение между високоспециализираните, лидерски роли и не толкова престижните дейности, които могат да бъдат автоматизирани.

“Това ще е нещо или много хубаво или много лошо – и в двата случая няма да има достатъчно работни места”, казва писателят Ричард Нютон. Решаващият фактор, за това дали ще се формира двуслойно общество с масова безработица или общество с много свободно време, ще зависи от ценностите на това общество. “Обществения договор за работа е скъсан, хората ще останат без нищо, докато бизнесът и корпорациите продължават да ценят продуктивността”, казва Нютон.

Ако работните места бъдат автоматизирани, а акционерите търсят само продуктивност, е ясно, че ще настъпи масова безработица. “Но ако технологиите се използват за намаляване на инцидентите, за производство на храна и пестене на време – това би имало висока обществена стойност”, смята Спелман. Подобна концепция не се вписва в съвременната идея за увеличаване на печалбите, но тези неща са важни за обществото.

Идеята за продуктивността се роди по време на индустриалната революция, нищо чудно ако тя също остане в миналото. “Не е вярно, че има недостиг на работни места в обществото. Съществуват дейности като грижа за възрастни хорате, децата, доброволен труд, на които ние не придаваме стойност”, казва Магдалена Бак-Майер, основател и управлаващ директор в Make Time Count.

Трябва да се откажем от идеята да работим срещу придобивки. “Нужно е да се разделим и със стереотипа, че мъжете работят, а жените си стоят у дома”, добява Клеър Лудлоу, директор на Timewise Foundation.

Според Коплин дори и да успеем да автоматизираме всички услуги, от които се нуждаем (нещо което ще доведе до отпадането на повечето работни места) ще се изправим пред огромни социални проблеми. “Ключовата тема в бъдеще ще бъде: как да изхраним всички” Съществува идея, че с продължаващото развитие, работата ще бъде ограничена до това да се фокусираме върху следващата стъпка на човечеството. “Първо ще трябва да се справим с проблемите, свързани с храната, здравеопазването и транспорта, след това да открием начин да експлоатираме земята по по-устойчив начин и накрая да достигнем до други планети”, казва Коплин.

Тези разговори може би изглеждат леко подранили, защото от създаването на първия функционален изкуствен интелект ни делят вероятно десетилетия. “Роботиката има голям потенциал, но трябва да разберете, че направата на робот е трудно нещо”, казва Сабине Хауерт, преподавател по роботика в Бристолския университет. “Например да накарате робота да ви донесе чаша вода е изключително сложно. Роботът трябва да е запознат с домашната обстановка, да разпозне чашата, да определи местоположението и. Тези предизвикателства са изключително сложни за решаване дори едно по едно, а да бъдат решени наведнъж в момента е почти невъзможно ”

Хауерт предупреждава, че роботите и алгоритмите ще решават високоспециализирани задачи. “Роботите ще бъдат програмирани да изпълняват определени задачи, а не да вършат всичко.”

Едно от нещата, които трябва да запомним е, че предназначението на компютрите зависи от човешкото желание. “Промяната зависи от това какво ние бихме искали да се случи. Хората са тези, които управляват планетата, така че новостите в технологиите ще са съобразени с тяхната воля”

Трябва да внимаваме да не създадем неща, които ще ни превъзхождат, предупреждава Марк Илтрингам, консултант в Insight Publishing. “Превъзходството на машините би могло да е разрушително по-много начини, включително такива, които дори не сме си представяли”

В миналото използвахме технологиите като средство за извършване на остарели дейности по-бързо и по-евтино, сега обаче сме на път да навлезем в третата вълна на компютъризацията, при която машините могат да учат и да се адаптират. “Това ще има огромно икономическо въздействие, бизнесът ще се замисли: дали да вземем спестените от автоматизацията средства и да избягаме от отговорност или да ги използваме за създаване на нови работни места” , казва Коплин.

“Мислех си, че креативните умения ще създадат нещо като остров на сигурността, но с продължаващото развитие на технологиите вече не съм сигурен ”, добавя Нютон. В действителност съществуват индикации, че компютрите ще успеят да се справят и с креативните задачи – да създават музика, изкуство, романи.

Нютон обаче е оптимист, че това няма да омаловажи човешките постижения. “Мисля си, че ще започнем да ценим човешкото пътешествие, личната бора за постигане на нещо велико, дори и роботите да успяват да се справят по-добре. Например, ще оценяваме колко време е отнело на даден музикант да се научи да прави такава великолепна музика. Това пътуване, личната борба ще станат изключително важни.”

Въпреки че бъдещето на работните места е неясно, участниците в дискусията са убедени в едно: “Природата им ще се промени – работните места на бъдещето няма да са като тези от настоящето”