Прокуратурата ще може да откаже на задържани или обвинени хора правото да се обадят на свои близки в рамките на 48 часа. Нововъведението е част от промени в Наказателно-процесуалния кодекс, които министерство на правосъдието пусна за обществено обсъждане. Те обаче могат да разширят значително възможностите за злоупотреби.
В момента прокуратурата може да задържа до 72 часа, но задължително трябва да бъдат уведомени семейството и работодателят на задържания, както и Министерството на външните работи, ако става въпрос за чужди граждани. Според правосъдното министерство новата идея е арестантът вече да има пълната свобода да посочва кой незабавно да бъде уведомен за положението му, тъй като в момента в закона това е изрично изброено: семейството, работодателят или Министерството на външните работи. Според авторите на проекта така се ограничава правото на обвиняемия да иска например уведомяване на партньор, с когото живее без брак. Под привидно благовидния предлог обаче се предлагат редица изключения, при които разследващите органи могат да не спазват правилото. "Процедурата по уведомяването на конкретно лице се предвижда да бъде отложена до 48 ч., когато е налице неотложна необходимост, за да се предотврати настъпването на тежки неблагоприятни последици за живота, свободата или физическата неприкосновеност на лице, или за да се предотврати ситуация, при която наказателното производство би могло да бъде сериозно възпрепятствано", съобщава за мотивите "Сега".
Решението за това отлагане все пак ще се вписва в мотивирано постановление, което ще подлежи на съдебен контрол. От Министерство на правосъдието обясниха вчера, че с това правило не се ограничава изобщо правото да се уведоми някой след задържането и обвинението, а ставало дума за отказ да се уведоми конкретен човек, за когото има съмнения, че е съучастник или че може да укрие доказателства. Например на обвиняемия може да не се даде право да се обади на съпругата си.
"Отказът да бъде уведомен един, не означава, че арестуваният не може да посочи друг за връзка", обясниха от министерството. Според авторите на законопроекта мярката е насочена най-вече към членовете на организирани престъпни групи. Идеята била при арест на един от бандата, той да не може да предупреди някого от останалите и да се стигне до прикриване на доказателства или бягство. Текстът обаче на практика дава възможност на органите на досъдебното производство да откажат на задържаните контакт с всеки посочен от тях. Още повече, че това може да се аргументира с разтегливи понятия като "неотложна необходимост", предотвратяване на "настъпването на тежки неблагоприятни последици за живота, свободата или физическата неприкосновеност" на кое да е лице. Още по-общ аргумент пък е предотвратяване на "ситуация, при която наказателното производство би могло да бъде сериозно възпрепятствано".
Всички тези изключения дават възможности за всевъзможни злоупотреби. С останалите промени в НПК се предвижда правото на обвиняемия свободно да осъществява връзка със защитника си, да се среща насаме с него, да получава съвети и друга правна помощ, включително преди започване и по време на провеждане на разпита и на всяко друго процесуално действие. Предвижда се и предоставяне на обща информация на задържания, която да го улесни при избора му на защитник. Това ще става с достъп до Единния адвокатски регистър или до списъка на дежурните адвокати по Закона за правната помощ. Дава се право обвиняемият и да може да се откаже изобщо от защитник, с изключение на случаите, когато участието на юрист е задължително. Въвежда се и задължение за прокуратурата да разясни последиците от отказа от защитник и да отрази обстоятелствата, при които обвиняемият се отказва от защитник с протокол.