Помните ли Кичка? През лятото на 2004 година Хасково осъмна със зловеща новина – 2-годишната тогава Кичка бе открита с разбита глава в запустялата градинка зад ДНА. Детето бе в кома в продължение на 10-тина дни. Лекарите в Неврохирургията в Пловдив се бориха за живота й с месеци. Тя оживя, макар и с тежки поражения в мозъка.

Сега, 12 години по-късно, злата съдба отново е надвиснала над Кичка. Тя и майка й – 40-годишната Шенгюл, са на път да останат без покрив над главата на прага на зимата.

Двете живеят под наем на ул. “Клокотница” 1 в Хасково. Къщата е съборетина, която собствениците продали наскоро. Преди няколко дни новият собственик ги предупредил да напуснат и им дал срок от един месец. Другата опция била наемът да скочи двойно.

Макар да има роднини, майката Шенгюл израства в сиропиталища. “Още като малка в домовете в Славяново и Скобелево ми казваха: “Каквато люлка те залюлее, такава ще е до края“, разказва Шенгюл. Тежък живот, в който все пак най-тежкото изпитание е лятото на 2004-та.

Родителите на малката Кичка чакат на опашка пред банкомата до общината, когато изведнъж установяват, че детето го няма. Изпуснали го от поглед за секунди. Часът е малко след 16, мястото е оживено, но никой не е виждал момиченцето. Започва безрезултатно издирване.

Майката изпада в шок, когато по-късно й казват, че Кичка е в пловдивска болница с разбит череп. “Полицаите събраха помежду си пари, извикаха ми такси и веднага заминах в Пловдив при детето. А там не ме пуснаха да го видя”, спомня си най-черните дни в живота си Шенгюл.

След новината за изверга, който дебне посред бял ден деца в центъра на Хасково, градът замря в ужас. По онова време главен секретар на МВР е Бойко Борисов, а шеф на полицията в Хасково – Иван Петров. Натискът отгоре за разкриване на изверга е огромен. Няколко дни след зверството МВР Хасково вика репортерите и им показва лудия Станимир от село Орлово. Полицаите твърдят, че той е извършил зверството с Кичка, признал си е престъплението и дори им показал по кои улици е минал до ДНА.

Някои от репортерите в Хасково обаче не се връзват на версията на полицията, отиват в Орлово и установяват, че в деня на зверството Станимир си е бил в селото, пренасял е до късно вечерта житото на комшийката. Тя, както и съседите, потвърждават алибито му пред репортерите.

МВР обаче настоява, че Станимир е жестокият извършител.

Две години по-късно, през 2006 година, в Хасково е извършено ново зверско престъпление, убито е 8-годишно дете в кв. Каменец. Този път обаче се намират свидетели и автор на престъплението се оказва друго дете - 11-годишният Асен. Пред разследващите Асен признава, че той е разбил и главата на Кичка две години по-рано. Дава показания и пред съдия. Следствен експеримент потвърждава показанията му. Асен разказва подробности, които не би могъл да знае, ако не е бил на мястото на престъплението по време на извършването му.

Асен бе пратен в Бойчиновци, оттам следите му се губят. Според някои майка му, която живее в чужбина, го е прибрала при себе си.

След много месеци, прекарани в болници, Кичка се връща в Хасково. Баща й вече е изоставил и нея, и майка й. Шенгюл сама се бори с живота. Първоначално Кичка посещава дом Марина, по-късно се прибира при майка си. Получава пенсия от 240 лева. Заедно с детските надбавки, както и някой и друг лев припечелен от пренасяне на дърва, метене и чистене, Шенгюл и Кичка преживяват с малко над 300 лева месечно. 100 от тях отиват за наем. 30-40 за лекарства за момичето.

Кичка тръгва по-късно в първи клас, когато вече е навършила 8 години. Учи в “Шандьор Петьофи”, по-късно в “Кирил и Методий”.

“Травмата от 2004-а има много сериозни последствия. Трудно се съсредоточава, заболява я главата и се разсейва”, обяснява майката. Няколко години Кичка е на индивидуална форма на обучение, учителите идват вкъщи да й преподават. “Тогава по-лесно научава уроците. А и в училище я обиждат, викат й “луда”. Лоши хора”, разстройва се Шенгюл.

Майката събира документи, за да подаде молба за общинско жилище. Но е отчаяна. “Ходих при кмета през март. Вика ми: Защо не дойде по-рано? Нямаме свободно жилище”, разказва Шенгюл. Подозира, че и сега ще я отрежат. “Никой не ти помага. Всеки гледа да си измие ръцете”, отчаяна е Шенгюл и отново споменава за люлката, която залюлява човек от малък.

В момента Кичка не ходи на училище. “От квартира на квартира сме. В тази къща сме от 6 месеца. Преди това бяхме на “Червена стена”. В кое училище да я запиша?”, обяснява майката.

“Искам да ходя на училище. Искам да имам приятели и да си играя с тях. Искам да имам дом, където да живеем с мама”, малко неуверено казва Кичка.

От общината в Хасково обещаха да направят всичко възможно да настанят Кичка и майка й в общинско жилище. Председателят на комисията по настаняване – секретарят на общината Биляна Димитрова заяви, че приема случая присърце и се търсят варианти да осигурят жилище за Кичка и Шенгюл. По думите й това трябва да стане до няколко дни.

Haskovo.net ще проследи развитието на случая.

Тодор Кръшков