От х:

Днес в x:

Уроците на Паметника на освободителите в Кърджали

• Изключителната точност, прозрачност и отчетност съпътстват изграждането му
• Благодарение на грижливо съхранените документите делото на тези хора е на показ и за поколенията

За този представителен и въздействащ паметник на поклонението на кърджалийските граждани пред саможертвата на загиналите за Освобождението на града е писано много. И с основание, защото е един много добре замислен и още по-добре осъществен проект в историята на обществения живот на града. От който и днес можем да се поучим.
За изграждането и официалното му откриване е писано неведнъж. Като се започне от съобщенията в местната и централната преса за неговото откриване, спомените на някои от участниците в издигането му – скулптора, спечелил конкурса, Александър Занков и синът на журналиста Иван Балканджиев – Рад Балканджиев, през систематизираните спомени на съвременници на събитието и изтъкнати краеведи – Мара Михайлова и Кирил Попгеоргиев, множеството уредници в музея, специалисти от държавния архив, учители-краеведи, журналисти… Въпреки това все още има възможност да се добави допълнителен щрих към общата картина.

Паметникът като замисъл и композиция увековечава постигнатото в Балканската война събитие – Освобождението на Кърджали. Увековечава делото на военните, донесли победи и защитили интересите на България. Десетки от тях заплатили с живота си и именно костите на 29-има от тях почиват под монумента. Като паметник той е призван да учи младото поколение на патриотизъм и поклонение към завоеванията от миналото, които трябва да се пазят и доразвиват.
Но този паметник е символ и предава на поколенията още два важни урока.
Първият от тях е на уважението към документалните и архивни свидетелства от всяка общественополезна човешка дейност. Буди респект изключителната точност, прозрачност и отчетност на дейността по изграждането на паметника. Грижливо съхранената и предадена за поколенията цялостна документация на създалия го Комитет се съхранява от Държавния архив в Кърджали. Не можем да не се възхитим на уважението на членовете на комитета към съгражданите си, пред които са отчитали всяка получена стотинка, и към поколенията като нашето, за които много от нещата и тогавашните реалности изглеждат неясни и странни.
Всичките тези хора, обединени от общата идея за изграждането на паметника на признателността в Кърджали, са работили в години на политически режими, епоха на подем на икономиката и икономически кризи, на политически трусове и преустройства. Запазеният архивен фонд свидетелства, че еуфорията и шумът отминават, така както и празниците и празничните салюти, но сътвореното остава. За това информация от първа ръка ни дават безупречно съхранените документи.
Вторият урок към поколенията е, че преди да бъде издигнат този значим за поколенията паметник са положени много усилия и труд за предварителната подготовка. Началото се поставя с Устав на Фонда за издигане на паметника в Кърджали на падналите български военни чинове през освободителните войни за освобождението на Кърджали. Изготвен е на учредителното заседание на Комитета, но влиза в сила след утвърждаването му от Министерството на вътрешните работи и народното здраве на 14 юни 1933 г.
Очертан е и кръгът от хората, които са зангажирани с нейното постигане: Мастанлийският окръжен управител, председателя на Мастанлийската окръжна постоянна комисия, Началника на Кърджалийския гарнизон, енорийския свещеник Данаил Николчев, кърджалийския градски общински кмет, кърджалийския окръжен инженер, началника на архитектурната служба при Кърджалийското инженерство, председателя на федерацията на запасните офицери и подофицери в Кърджали.
От цялото това ръководство на преден план във всичко излиза с дейността си секретар-касиерът отец Данаил Николчев.
Очертани са и пътищата, по които ще се събират средствата: помощи от Окръжната постоянна комисия и от общините в окръга, помощи от държавата, дарения от частни лица, дружества и обществени учреждения, от лотарии, томболи, забави, утра, от лихвата от събраните суми. В устава от 14 юни 1933 г. в чл. 7 е определено, че за всяко заседание на комитета секретар-касиерът държи протокол, който се вписва в протоколната книга и се подписва от всички присъствали на заседанието членове. Изброени са и всички видове книги, които се водят от комитета: входящ и изходящ дневници, касова книга, квитанционна и протоколни книги. Като е постановено недвусмислено: “Всички тия книги се водят от секретар-касиера.”
Приемането на завършения паметник трябва да стане окончателно от целия комитет, засилен и от вещи лица, определени от Министерството на войната, за която цел се подписва и приемателен протокол.
И много важно е фиксираното изискването: “За цялата своя дейност – от започването да завършването и предаването на паметника комитетът дава писмен отчет пред общогражданско събрание. На това събрание гражданството избира трима души – контролна комисия, които проверяват редовността на произведения разход. А резултатът от проверката на контролната комисия се прави достояние на цялото гражданство чрез местните вестници.

Във фонда на комитета можем да видим всички окръжни, програми, договори и доклади по обявяването на конкурс за постройка на паметника на падналите за освобождението на Кърджали войни и освещаването му, всички протоколи на комитета от февруари 1933 г. до 18 ноември 1938 г. В тях може да се проследи детайлно как е станало определянето на мястото, набиране на средствата, обявяването на конкурсите за определяне на проекта за изработката на паметника и избора на изпълнител и проблемите по техническото му изпълнение, заплащане и откриване. Запазени са и всички планове, проекто-планове и проекто-сметна документация за направата на паметника от 1935 до 1938 година.
Запазен е списък на по-крупните дарители на суми за паметника, дали общо около 15% от стойността на паметника. В него виждаме имената на лица от различните етноси, населявали по това време града.
Интересни данни се съдържат и в оборотна ведомост за получени и разходвани суми, списъците за направени дарения в пари и загиналите военни чинове във войната през 1912 – 1913 година. Всичко това грижливо е отразявано в запазената Касова книга. Запазени са дори списъците на участниците на банкета при освещаването на паметника на 28 май 1939 г., от които се е искало предварително сума, за да се осигури тържественото откриване на паметника.
Историческата стойност на този цялостно запазен комплекс от документи с годините расте. Грижовността, с която са се отнесли някога нашите предшественици не само към качеството на паметниците, които ще оставят след себе си, но и към съдбата на документите, отразили стъпка по стъпка това изграждане, ни респектира и може да служи за пример.
Благодарение на документите делото на тези хора не е заличено през изминалите години, когато са се сменяли различни правителства, разрушавани са били установени социални модели и са правени опити за видоизменяне на духовни ценности. Запазените документи показват как различни хора, от различни сфери на обществения живот и житейско поприще, от различна народност, но сполучливо обединени като граждани на един град от една идея, водени от високи естетически и ценностни критерии и далновидност, постигат забележителни резултати.

Иванка Ангелова

Държавен архив-Кърджали

Източник: Kardjali.bgvesti.NET

Видеа по темата

Facebook коментари

Коментари в сайта

Последни новини