Историческа среща се случи в Хасково днес на две световни звезди - едната от рок сцената, а другата - от попрището на класическата музика.

Ексвокалистът на „Рейнбоу“, с чийто глас звучи една от емблематичните за групата песни - “Ариел“ Дуги Уайт и солистът и концертмайстор на Кралски Концертгебау оркестър – Амстердам Веско Ешкенази се срещнаха между пресконференциите си в зала „Хасково“.

Първи пред медиите дадоха изявление Дуги Уайът с групата „Джон Стийл“ (John Steel), с която тази вечер излизат заедно под открито небе на пл.„Свобода“ за голям рок концерт.

Разбрал, че в града гостува и виртуозният класически музикант, рокаджията остана няколко минути след това, за да изчака пристигането на Веско Ешкенази и да го поздрави.

Двамата се здрависаха и си размениха вербални визитки. А Дуги Уайт дори се поинтересува от уникалния инструмент, на който свири българският цигулар.

На въпрос по-късно дали харесва рок музиката и в частност „Рейнбоу“, Веско Ешкенази отговори, че като човек, който е израснал в годините, когато рокът е бил много силен, няма начин да е подминат от тази музика.

“Имали сме записи и на Рейнбоу и на други големи групи, въпреки че тогава беше трудно да се стигне до тях.

Така че сега за мен е изключително, когато срещам човек като Дуги Уайт. Дори малко ми е странно, защото тези хора сме ги знаели само от снимките, от плочите и дисковете. А още по-неочаквано беше, че го срещам именно в Хасково. Изненада, но приятна“.

Цигуларят посочи, че е готов да участва и в рок проект с класика. „Въпреки че съм класически музикант и сигурно изглеждам много сериозен, всъщност обичам много голяма палитра от музика и защо да не участвам и в рок проект!?“, коментира Ешкенази и напомни, че вече е свирил в проекти с поп изпълнители. Въпреки че е отворен да експериментира в музиката, цигуларят отбеляза, че с едно не би направил компромис.

„Винаги свиря на моята цигулка, не правя компромиси. Винаги използвам акустичния си инструмент, който внася едина много красива нота в тези популярни жанрове“

От лятото на 2000 г. Веско Ешкенази свири на цигулка "Гуарнери дел Джезу". Произведена е през 1738 година, само няколко години преди тази, на която е творил Николо Паганини.

С дел Джезу Веско Ешкенази ще свири и утре вечер в читалище „Заря“ пред хасковската публика.

За инструмента си големият цигулар говори изключително лично, като за човек. Разказа, че полага за него специални грижи.

“Тази цигулка е една от 10-те най-добри инструмента в световен мащаб. Но се влияе много от метеорологичните условия и трябва особени грижи, за да може този 300- годишен инструмент да е в добро състояние. Затова аз имам винаги тази задача да се грижа за нея като за живо същество. Когато съм без нея ми е изключително странно. Чувствам се изключително сам."

За работата си в Хасково Ешкенази, който вчера направи първа репетиция с Камерния оркестър на Хасково с диригент Цанислав Петков, даде много добра оценка.

„Поканата от общината беше много искрена и мила за мен. Защото аз винаги съм се старал освен да свиря в столицата, да посещавам и други градове на България, защото в тях има много култура и традиции. И задължение е на всички нас да отделяме време и да се показваме пред публиката в цялата страна. Освен това, Хасково е град с дълбоки традиции в музикално отношение и за мен беше удоволствие да приема поканата да гостувам тук. Това ми дава надежда, че в България изкуството и музиката не са изгубени. Това го дължим на децата си, на тези, които идват след нас. “

Големият музикант даде отлична оценка и за работата на младия диригент Цанислав Петков.

„Въпреки че се познаваме едва от вчера с Цанислав, музиката е универсален език и само след няколко такта заедно се разбра, че с Цанислав имаме прекрасен контакт и работата ще върви лесно. Имаме и еднакво усещане за музиката, която ще правим заедно на сцената в Хасково. Оркестърът беше подготвен отлично преди да дойда аз, което означава, че диригентът е свършил много предварителна работа, нещо, което аз ценя.“

“Да работим с Веско Ешкинази е голямо удоволствие и не го казвам от куртоазия. Той привнася много топъл и приятелски и в същото време висок стандарт на нещата, които свирим. Така с възможно най-голяма лекота се получава максимумът. Изключително е интересна работата с него. А първият урок, който научих от него е, че няма нужда човек да се стресира много, когато го очаква среща с такова голямо име. Напротив, голямата звезда, големият човек, в случая Веско, е съвсем скромен, топъл човек и искрен.“, разказа на свой ред за първите часове от срещата и работата си с цигуларя диригентът Цанислав Петков.

Красимира Славова