Гледайки хоризонта на Истанбул, е невъзможно човек да не остане поразен от внушителния брой знамена в червено и бяло със звезда и полумесец, които се развяват от сградите, паметниците, мостовете и пилоните.

Патриотизмът в Турция винаги е бил силен, но след неуспешния опит за военен преврат президентът Реджеп Таийп Ердоган се възползва от популисткия ентусиазъм, за да преобрази нацията според своите възгледи.
Въпросите са каква Турция иска всъщност Ердоган и какви стъпки ще направи този силен и понякога непредвидим лидер, за да постигне визията си.

Отговорите може да имат трайни последици за глобалната роля на Турция като член на НАТО с мюсюлманско мнозинство, чиято подкрепа според Запада е ключова за войната срещу "Ислямска държава" и за решаването на мигрантската криза.

Според дипломати и анализатори Ердоган е изяснил пределно ясно целите си. През трите месеца след опита за преврат властите са уволнили 100 000 държавни служители, съдии, университетски преподаватели, военни и полицаи, правейки чистка в едни от най-солидните стълбове на обществото.

Възможна мишена е всеки, заподозрян във връзки с живеещия в САЩ ислямски проповедник Фетхуллах Гюлен, когото Ердоган обвинява, че е ръководил пуча. Гюлен отрича да е заговорничил срещу държавата или да е замесен по какъвто и да е начин в преврата.

Повече от 30 000 души бяха арестувани. Пет процента от полицейските сили бяха отстранени от длъжност. Цели министерски отдели бяха затворени.

Някои от западните съюзници се опасяват от настъпващия авторитаризъм и изместването към политически модел, изграден около силен лидер и една единствена доминираща партия при липсата на разделение на властите в Турция, чийто размери, военна сила и разположение между Европа, Близкия Изток и Азия й дават значително стратегическо влияние.

"Той иска една Турция, в която да взима неоспорвани решения без ограниченията на нормалната демократична система", смята Джеймс Джефри, бивш посланик на САЩ в Анкара и старши член на Вашингтонския институт за близкоизточна политика.

"Той няма да наруши конституцията, за да се отърве от демокрацията, но иска да направи опозицията неспособна да му се противопоставя и да упражнява ясно властта си над нея", допълва Джефри пред "Ройтерс".

За разлика от това, верните привърженици на Ердоган гледат на него като на защитник на благочестивите и строител на една горда и независима нация, която няма да бъде командвана от външни сили.

Президентът и приближените му приемат остро критиките, че е диктатор. Те изтъкват последователните му изборни победи, в началото като лидер на управляващата Партия на справедливостта и развитието, а след това и в първите преки избори за президент в Турция през 2014 г.

Османска гордост

Амбициите на Ердоган обаче вероятно отиват по-далеч от това да поеме контрола и да проявява авторитарност.
Въпреки че 62-годишният лидер може да няма никакво желание да пресъздава Османската империя, според политически анализатори и дипломати той иска да използва чувството за величие, за да изгради една Турция, която да доминира света, да бъде уважавана, а може би и да внушава малко страх у съседите и съюзниците си.

В реч и коментари преди и след проваления преврат президентът често се връща към османския период, когато турските прадеди са владели територии от Югоизточна Европа до Кавказ, Северна Африка и Ирак.

Ердоган обикновено изразява съжаление за отстъпките, направени от турските лидери след Първата световна война при подписването на Лозанския договор, който създава модерната турска държава през 1923 г., намеквайки, че само той може да възроди великото минало на нацията.

"Това, което наблюдаваме в Турция, е свързано с почти постоянното желание за възвръщане на наследството на Османската империя, която е била многоезична, мултиетническа единица", коментира Бюлен Алириза, директор за турския проект към Центъра за стратегически и международни изследвания във Вашингтон.

"В почти всяка една от речите на Ердоган има три теми: можете да сте горди, че се турци, горди, че сте мюсюлмани, имаме влияние над нашия регион и отвъд.

Изразът "Велика Турция" се използва почти всеки път".

През август с голям символизъм и фанфари Ердоган откри новия мост над Босфора между Европа и Азия. Той е трети над протока и бе кръстен на османския владетел от ХVI век Явуз Султан Селим. "Бъди горда с властта си, Турция", се казваше в реклами по телевизията.

Прд Общото събрание на ООН през септември по време на най-високопоставената реч, която Ердоган е изнасял след проваления опит за преврат, той говори по две от любимите си теми: как Турция помага на потиснатите и служи за модел в мюсюлманския свят и как властта в ООН е концентрирана в твърде малко държави.

"Светът е по-голям от Петорката", заяви той, имайки предвид петте постоянни членки на Съвета за сигурност на ООН. "Съвет за сигурност, който не представлява целия свят, никога не може да послужи за установяване на мир и справедливост по света".

Критичен момент

След идването си на власт, първо като премиер, а после и като президент, Ердоган управляваше в период на бърз икономически растеж и засилено регионално влияние.

Дори и да няма териториални амбиции, Турция, раполага с войски в Северна Сирия, обучава армии в Ирак пред растящата тревога на правителството в Багдад, и се надява да се превърне в регионален енергиен хъб, кръстопът между Русия, Иран и Източното Средиземноморие.

"Той се опитва да оказва влияние в региона чрез голямата и силна икономика на Турция и претенциите й да бъде ислямска сила", казва Джефри. "Има нотка на завръщане към османските времена и към турското влияние в региона – той иска една по-ислямска алтернатива на Запада".

Това се оказва добра формула. Проучване от края на юли, две седмици след опита за преврат, показа, че Ердоган има подкрепата на две трети от 78 милиона души, най-високата, измерена досега.

И все пак, стремейки се към по-уверена и може би внушаваща повече страх Турция, Ердоган понякога върви по ръба, обтягайки връзките с Европейския съюз и Запада, които гледат предпазливо към настъпващия според тях авторитаризъм.

Възлизащата на 720 милиарда долара турска икономика е подхранвана в голяма част от търговията и инвестициите с Европа. Работната седмица е от понеделник до петък, за да съвпада с тази на бизнеса в Лондон и Ню Йорк, а не с останалия мюсюлмански свят. На теория Турция все още планира да се присъедини към ЕС и има централна роля в НАТО.

Средният годишен ръст на страната обаче се стопи от 5 на 3 процента и има нужда от нов тласък, за да се намали безработицата сред милионите млади турци. А това изисква Турция да остане отворена към Запада.
Андрю Дъф, бивш член на Европейския парламент и зам.-председател на парламентарната комисия Турция-ЕС, гледа на Ердоган като на "изцяло непостоянен" по отношение на Европа и фокусиран засега върху това да използва исляма и национализма.

"Опасявам се, че ще става по-зле", коментира Дъф. Той бе обвинен от турските власти, че е гюленист, но отхвърля твърденията с насмешка. "Сигурен съм , че целта на Ердоган е да остане на власт поне до 2023 година, едновековният юбилей от основаването на републиката".

Дъф не мисли, че Ердоган ще се върти около Изтока постоянно. Но засега Европа, НАТО и Запада срещат един непостоянен партньор.

"От историческа гледна точка това е очарователно, защото Турция е наистина самоуверена", смята Алириза. "Дали ще продължи да гледа към миналото на държавата и отварянето й към Запада, или към мечтаното бъдеще, в което Турция ще се приближи до братята си на Изток. Това е критичен момент".