1335 обекта в Антарктика носят български имена. Планина Софийски университет и връх Климент Охридски са първите български наименования, обявени с президентски указ през 1989 година. Днес повечето населени места в България имат свои съименници в района на Ледения континент. Много от обектите в Антарктика носят имената на български герои. Кръщават се безименни обекти, като се избират благозвучни имена, подходящи за изговаряне и от чужденци, обясни пред „Дарик" председателят на Комисията по антарктическите наименования Любомир Иванов. Именуването на обектите е важно за осъществяването на спасителни операции, за научната дейност и за туризма.
Като страна от Антарктическия договор, България може да дава имена на географски обекти на територията на целия политически район Антарктика. Имената се дават от българската комисия по антарктически наименования и се утвърждават с указ на президента, обясни председателят на комисията Любомир Иванов. Той допълни, че именуването на обектите е важно.
"Именуването е важно и от гледна точка на планирането на дейности - дали научни, дали спортни, дали туристически, също в случаи на спасителни операции, за да се разбере къде се намира човекът в беда", каза Иванов.
40 000 туристи посещават годишно Антарктида. Сред обектите с български имена, към които интересът е най-голям, е нос Хана, намиращ се на около 10 километра от българската база. Мястото предлага красиви ледени гледки с тюлени и пингвини.
Повечето географски обекти носят имената на населени места от България и на популярни личности, свързани с българската история. Понякога обаче обектите се кръщават и на герои, за които не знаем много.
"По този начин ние даваме не само дължимото на героите от нашата история, но и разширяваме българското културно-историческо и духовно пространство по един нов начин", допълни той.
Има и тематични райони, например с имена на летци от българската авиация, посочи още Любомир Иванов.
