Темата за българите мохамедани става все по-актуална предвид Балканския гамбит на Великите сили.През последните години предимно под чуждо влияние и финансиране се нароиха четива,апокрифни по характер и спекулативни по съдържание,които имат една цел:противопоставянето на българите мохамедани на сънародниците им християни.Това породи и отговорът на българската научна общественост.Тези дни излезе от печат сборникът „Българите мохамедани-лъжи и спекулации.Първа част”.Издатели са сдружение Дружба „Родина” и фондация Тангра Тан Нак Ра.Сборникът включва статии,бележки,научни доклади,писма.
Философията на изданието е обобщена от думите на съпредседателя на Дружба „Родина”,академик Георги Марков в негово интервю:”Ако учените мълчат,част от тези фалшификации,които са смехотворни,но и плачевни,ще доведат като в Босна,където се клаха християни и мюсюлмани.Затова трябва да има отпор.Нашата задача,като учени е да изобличим тези фалшификатори и да подсетим държавата,тъй като се внасят книги,печатани в чужбина,понякога и без издатели.И се стремят съвсем целенасочено да отрежат една част от българската нация…”
Фалшификаторите са определени от д-р Елена Алекова,като носители на т.нар.жълта фланелка.За безспорен лидер д-р Алекова сочи проф.д-р Хюсеин Мемишоглу,родом от кърджалийското село Каялоба.Той поставя началото на поредицата от безкритични фалшификации на българската история в своя книга издадена в Турция и разпространявана в нашата страна.Д-р Алекова смята,че като в детската игра на жълта фланелка и в случая проф.Мемишоглу не знае мяра в лъжите си и напълно се е самозабравил.
Най-често фалшификаторите пишат и говорят за геноцид над българите мохамедани в Родопите.По този повод е и отвореното писмо на Александър П. Маринов,син на секретаря на Дружба „Родина” Петър Маринов.То е адресирно до Салих Бозов от Мадан.Поводът са книгите на Бозов от поредицата „В името на името”,където се правят спекулации с историческите събития по време на Балканската война.
Обект на критики е и българският изследовател проф.Евгения Иванова,автор на книгата „Отхвърлени и приобщени”,която засяга събитията по приемането на български имена от българите мохамедани в Родопите.В своя статия доц.д-р Георги Митринов се връща към 1912 г.,когато златоградчаните братя Хакъеви призовават братята си мюсюлмани да се приобщят към братята си християни.
В сборника има специален раздел от статии,засягащи българите мохамедани и освободителните войни.Техни автори са акад.Георги Марков,доц.д-р Христо Гиневски,Велислава Дърева и др.Показателна е статията на Велислава Дърева „Псевденом пише псевдоистория”.Тя засяга творбата на Исмен Реджебов „Балканските войни в Родопите 1912-1913 г.”,която се разпространява полулегално по джамиите.Исмен Реджебов всъщност е името на смоленски автор,тясно сътрудничел на списание „Родопи”.
В раздел”Българите мохамедани и събитията от 70-те години”Анета Тодорова се спира на книга на Емел Балакчи,като я обвинява в лов на вещици.”Емел Балъкчи борави с чувствата на читателите,вероятно без да вниква в последствията,които оставя”,пише Анета Тодорова.
Голямо място е отредено на дейността на Европейски институт „Помак”.Светослав Минчев задава риторичния въпрос „Към Европа ли ни води Европейски институт „Помак”?Д-р Елена Алекова,Сийка Кетева и Велислава Дърева оборват тезите на председателя на института Ефрем Моллов.
Доц.д-р Христо Гиневски обобщава,че фалшификаците са плод на липсата на последователна държавна политика към хората в Родопите.
Георги Кулов
