Преди 15 000 години в пещерата Гоф, близо до Бристол, Великобритания група хора се хранела с части от човешки тела.

Те разчленявали телата, отделяли месото от костите, възможно е дори да се извличали костния мозък.

Появяват се доказателства, че жертви на канибализъм са ставали не само възрастни, а и деца.

Някои от черепите дори били превърнати в чаши за пиене.

Какво се е случвало в пещерата Гоф ? Дали събитията там са в резултат от насилие между съперници, странно ритуално поведение или просто отчаяна битка за оцеляване ?

Пещерата Гоф е открита за пръв път в края на 80-те години на 19-ти век. По онова време тя била предназначена за туристи и не били проведени никакви археологически анализи. Много от вкаменелостите може би са били изгубени.

Едва век по-късно, са открити човешки и животински останки, с ясни следи от клане. След задълбочени анализи, изследователите заключили, че човешките останки са жертва на канибализъм.

Пещерата Гоф далеч не е изолиран случай. Доказателствата за канибалистично поведение датират още от времето на неандерталците, възможно е дори и от по-рано.

Първите доказателства, че неандерталците са се хранили с плътта на приятелите (или враговете) си са открити във Франция и датират от преди 100 000 години. Регистрирани са и редица други случаи. Група неандерталци, обитаващи пещера в Испания преди 49 000 години също практикувала канибализъм. Кости от пещера в Белгия също свидетелстват, че групите живели в нея са се самоизяждали.

Канибализмът е тема, която винаги е карала антрополозите да се чувстват неудобно. Отчасти защото тя е напомняне за тъмната страна на човешката природа, а и защото е трудно да се идентифицира категорично.

Трудно е да се определи дали следите от сечива са вследствие на канибализъм или от отстраняването на плътта от костите след смъртта, нещо което макар и рядко се е правело с ритуални цели.

Следите обикновено са ясен знак от клане. Но когато те се появат върху човешки останки, заключенията не се приемат добре, твърди Силвия Бело от Природонаучния музей в Лондон.

Останките от пещерата Гоф, които тя изследва от няколко години, са покрити с множество белези. Над 65% от костите носят следи от каменни сечива. Нещо повече, много от костите са счупени, вероятно за да бъде извелечен костният мозък.

Бело е открила дори следи от човешки зъби, а това вероятно е най-категоричното доказателство за канибализъм.

Тя решила да се опита да разреши част от противоречията витаещи около останките.

Отстраняването на плътта се правело умишлено, заради вторичните погребения: праисторическите хора вземали със себе си мъртвите, когато са се премествали на ново място, за тази цел първо отстранявали плътта им. Костите може би са имали по-важно значение от плътта.

Доказателства за това са открити в Сърбия преди между 10 000 и 5 000 години. Прадедите са били от съществено значение за живите и те са си взаимодействали с останките им.

Екипът на Бело твърди, че човешките останки, подложени на канибализъм се разпознават по-лесно, защото имат една отличителна характеристика. Те се вписват идеално сред другите убити животни, докато вторичните погребения носят съвсем друг отпечатък, от гледна точка на броя на следите от удари и разпределението им.

Най-ключовата разлика е в честотата на следите от удари. Когато хора или животни биват заклани остават лесно забележими белези, но ако плътта им е отделена, белезите са по-малки, при това се срещат при около 1% от костите, като липсват и следи от зъби.

Това обаче не отговоря на въпроса защо древните хора са избрали да се хранят с човешка плът.

Едва ли може да се даде категоричен отговор. Според Бело, при хората живели в пещерата Гоф липсват доказателства за насилствена смърт. Хранели са се с мъртвите тела, но не е имало убийства.

Възможно е средата, в която са живели да е допринесла за това екстремно поведение. Те са живели по време на последния ледников период, когато климатът се е затоплил за едва няколкостотин години. Студените зими може би са засегнали обичайните им източници на храна и те са били принудени да се хранят с мъртвите човешки тела, за да оцелеят.

Това обаче не обяснява, чашите направени от черепи, открити в пещерата Гоф. Подобни черепи са откривани и на други места.

Според Бело, черепите-чаши в пещерата Гоф са част от ритуални или погребални практики. Възможно е праисторическите хора да се пиели от тях. Ако случая е именно такъв, е напълно възможно консумацията на човешка плът да е културна практика, а не опит за оцеляване.

Възрастта на жертвите, също дава много важна информация. Ако хората са загинали в резултат на конфликти, жертви на канибализма щяха да са само възрастни, случаят обаче далеч не е такъв. Бело твърди, че хората са загинали от естествена смърт.

Канибализмът обикновено е резултат от насилие, като победителите предприемат още една крачка в унижаването на мъртвите, твърди Рик Шултинг от Оксфордския университет.

Той твърди,че случаите на канибализъм за сравнително редки, въпреки, че насилието е било често срещано явление в миналото.

Един подобен случай на канибализъм е регистриран преди 900 години в днешно Колорадо.

Случило се е по време на тежка суша, но според Шултинг, това не означава, че хората са се самоизяждали заради храна, а заради сериозни конфликти за ресурси.

Той допуска все пак хората от пещерата Гоф да са били убити. Липсват следи от насилие, но съществуват множество начини да убиеш някого без да оставиш следи по скелета.

Заключенито от всичко това е, че няма еднозначно обяснение за канибализма.

Независимо защо се е случило, е ясно, че канибализмът е съществувал през определени периоди от нашата история. Той е още един, макар и страшен аспект, от човешката ни природа. Може би не е нещо, от което трябва да се срамуваме, поне не и като го сравним с някои от другите зверства, които хората са извършвали.