И да е така, една от определящите страни на състоянието е, че не може да го осъзнаете.
На седмия ден дори Господ си е почивал. Но за работохолиците почивният ден никога не идва. Винаги има още едно писмо, което трябва да се напише, още една спешна задача, която не може да изчака до понеделник. А когато не са на бюрото, те отново могат да работят – днешните комуникации им предлагат идеалните условия за това. Дори възможността да "пренесат" офиса си у дома.
А истината е малко по-различна – това, което оставите в офиса преди почивните дни, ще бъде там и ще ви чака и след като дойде понеделникът.
Работохолизмът = живот без баланс
Не случайна крайната пристрастеност към работата е типична само за западното общество. Само неговата култура е издигнала на пиедестал работната етика, стремежът към успех в кариерата на всяка цена и финансовия просперитет. Когато за най-успели се смятат хората като Бил Гейтс и Доналд Тръмп, съвсем не е странно, че мнозинството се опитва да им прилича.
Според психолозите системата като че ли е измислена именно заради това – да дава все нови и нови сили на тези, които искат да работят. Именно тоз тип хора успяват най-бързо в кариерата, получават най-високите оценки, тях обществото определя като умни, амбициозни и предприемчиви.
Дори когато е извън офиса, съвременният работохолик има достатъчно възможности – мобилен телефон, компютър, побиращ се в джоба, за да продължи да работи. Но да се обвиняват технологиите за работохолизма е все едно да се хвърля вината за наднорменото тегло или алкохолизма върху денонощните супермаркети.
В случая истински важен е контекста – ако човек започне да загърбва семейството, приятелите, забавленията, значи е загубил баланса, включително в грижата за здравето си.
Претоварването с работа все още не означава непременно, че човек е работохолик, но именно това е в основата на проблема. А тънката разлика е, че работохоликът отива на ски, мечтаейки си да се върне в офиса, а "просто работливият" човек е в офиса, мечтаейки си да отиде на ски.
Между работохолизма и алкохолизма има доста общи черти. Например както алкохоликът крие бутилки из цялата къща, за да може винаги една да му е под ръка, така и работохоликът използва всеки свободен момент – дори докато изчаква опашката за тоалетната, за да си провери мейла.
Други отличителни черти на работохолика са:
• Нежелание да се прехвърля работа на другите – работохоликът иска да контролира всичко и да знае всичко, което се случва;
• Пренебрегване на живота и на останалите хора извън работата – той не вижда смисъл и не може да разговаря за нищо друго освен за своята работа, в краен случай – за тази на другите.
• Опит да превърне дори и хобито в работа.
Работа и пак работа! Никакви забавления!
Работохоликът изглежда мечтания от всеки началник служител – идва рано, стои до късно, не ползва отпуск, взема си работа за в къщи. Но така е само на пръв поглед. Работохоликът поема повече работа от товау което всъщност може да свърши и то качествено, не може да делегира задължения към колегите си, не е сопособне да работи в екип, много често е по-дезорганизиран от повечето си колеги.
Още една характерна черта на пристрастеността е, че човек не може да осъзнае вредата, която си нанася – работохоликът няма да поиска отпуск, дори когато вижда, че работата му не върви заради преумора.
Опасен ли е за здравето работохолизмът
Като всяка форма напристрастяване работохолизмът може да има значителни последствия за здравето – извънредно високо ниво на отрицателен стрес, раздразнителност, възбуда, депресия, дори психосоматични симптоми като болки в стомаха и главата.
Въпреки наличието на такива признаци работохоликът съвсем логично отрича наличието на проблем – подобно на страдащите от анорексия, които се виждат в огледалото... дебели.
Опитът показва, че най-ефективна в повечето случаи е т.нар. когнитивно-поведенческа психология – форма на психотепария, фокусирана върху определяне и промяна на негативните мисли и причините за тях.
Най-често психолозите мотивират работохолика сам да си изработи план, чрез който да оцени – в черно и бяло - петте най-важни страни на своя живот: работа, връзки, забавления, самият себе си и духовното си развитие.
По този начин работохоликът разбира и че не е нужно да напусне работа, за да промени нещата, а да намери баланса в живота си, като определи кое е най-важното за него
На седмия ден дори Господ си е почивал. Но за работохолиците почивният ден никога не идва. Винаги има още едно писмо, което трябва да се напише, още една спешна задача, която не може да изчака до понеделник. А когато не са на бюрото, те отново могат да работят – днешните комуникации им предлагат идеалните условия за това. Дори възможността да "пренесат" офиса си у дома.
А истината е малко по-различна – това, което оставите в офиса преди почивните дни, ще бъде там и ще ви чака и след като дойде понеделникът.
Работохолизмът = живот без баланс
Не случайна крайната пристрастеност към работата е типична само за западното общество. Само неговата култура е издигнала на пиедестал работната етика, стремежът към успех в кариерата на всяка цена и финансовия просперитет. Когато за най-успели се смятат хората като Бил Гейтс и Доналд Тръмп, съвсем не е странно, че мнозинството се опитва да им прилича.
Според психолозите системата като че ли е измислена именно заради това – да дава все нови и нови сили на тези, които искат да работят. Именно тоз тип хора успяват най-бързо в кариерата, получават най-високите оценки, тях обществото определя като умни, амбициозни и предприемчиви.
Дори когато е извън офиса, съвременният работохолик има достатъчно възможности – мобилен телефон, компютър, побиращ се в джоба, за да продължи да работи. Но да се обвиняват технологиите за работохолизма е все едно да се хвърля вината за наднорменото тегло или алкохолизма върху денонощните супермаркети.
В случая истински важен е контекста – ако човек започне да загърбва семейството, приятелите, забавленията, значи е загубил баланса, включително в грижата за здравето си.
Претоварването с работа все още не означава непременно, че човек е работохолик, но именно това е в основата на проблема. А тънката разлика е, че работохоликът отива на ски, мечтаейки си да се върне в офиса, а "просто работливият" човек е в офиса, мечтаейки си да отиде на ски.
Между работохолизма и алкохолизма има доста общи черти. Например както алкохоликът крие бутилки из цялата къща, за да може винаги една да му е под ръка, така и работохоликът използва всеки свободен момент – дори докато изчаква опашката за тоалетната, за да си провери мейла.
Други отличителни черти на работохолика са:
• Нежелание да се прехвърля работа на другите – работохоликът иска да контролира всичко и да знае всичко, което се случва;
• Пренебрегване на живота и на останалите хора извън работата – той не вижда смисъл и не може да разговаря за нищо друго освен за своята работа, в краен случай – за тази на другите.
• Опит да превърне дори и хобито в работа.
Работа и пак работа! Никакви забавления!
Работохоликът изглежда мечтания от всеки началник служител – идва рано, стои до късно, не ползва отпуск, взема си работа за в къщи. Но така е само на пръв поглед. Работохоликът поема повече работа от товау което всъщност може да свърши и то качествено, не може да делегира задължения към колегите си, не е сопособне да работи в екип, много често е по-дезорганизиран от повечето си колеги.
Още една характерна черта на пристрастеността е, че човек не може да осъзнае вредата, която си нанася – работохоликът няма да поиска отпуск, дори когато вижда, че работата му не върви заради преумора.
Опасен ли е за здравето работохолизмът
Като всяка форма напристрастяване работохолизмът може да има значителни последствия за здравето – извънредно високо ниво на отрицателен стрес, раздразнителност, възбуда, депресия, дори психосоматични симптоми като болки в стомаха и главата.
Въпреки наличието на такива признаци работохоликът съвсем логично отрича наличието на проблем – подобно на страдащите от анорексия, които се виждат в огледалото... дебели.
Опитът показва, че най-ефективна в повечето случаи е т.нар. когнитивно-поведенческа психология – форма на психотепария, фокусирана върху определяне и промяна на негативните мисли и причините за тях.
Най-често психолозите мотивират работохолика сам да си изработи план, чрез който да оцени – в черно и бяло - петте най-важни страни на своя живот: работа, връзки, забавления, самият себе си и духовното си развитие.
По този начин работохоликът разбира и че не е нужно да напусне работа, за да промени нещата, а да намери баланса в живота си, като определи кое е най-важното за него
Източник: zdrave.bg
