Потребителските спорове да бъдат уреждани извън арбитражните съдилища, реши на първо четене парламентът с промени в Гражданския процесуален кодекс.
Изключение се прави, ако двете страни изрично писмено не са дали съгласието си за това, и то след възникване на спора. Проектът е на депутати от различни парламентарни групи.
Решенията, постановени при неспазване на това условие, се обявяват за нищожни.
Предвижда се и въвеждането на регистър на арбитражните съдилища към Министерството на правосъдието и контрол върху организацията на дейността им, както и въвеждането на минимални изисквания към длъжността арбитър.
Сериозен проблем за българските граждани са произволът и рекетът върху тях от страна на арбитражните съдилища, обоснова нуждата от промените омбудсманът Мая Манолова. Според изнесени от нея данни, за две години у нас е била създадена система на частно правораздаване, в която има около 45 частни съдилища.
В най-голямото от тях, отбеляза Манолова, на ден се гледат около 300 дела, което на свой ред било предпоставка за по-ниска ефективност. Осъждат се граждани за малки дългове, непогасени по давност, хората се натоварват от 20 лв., дължими за интернет, телефон, с адвокатски хонорари, съдебни такси, и в крайна сметка задължението достига до около 1200 лв., обясни националният защитник.
Затова, според Мая Манолова, е нужно въвеждането на забрана потребителските спорове да бъдат уреждани от арбитражни съдилища Депутатите приеха на първо гласуване и промени в ГПК, предложени от Анна Александрова и Данаил Кирилов - ГЕРБ. С тях се възстановява касационното обжалване на исковете за родителски права, лични отношения и издръжка на детето.
Възстановяването на достъпа до касационно разглеждане ще гарантира върховен съдебен надзор за точно и еднакво прилагане на законите от всички съдилища по дела със съществен обществен интерес, каквито са тези, свързани с упражняването на родителските права и защитата на правата на детето, обясняват в мотивите си вносителите.
