Гласът на рок легендата Дуги Уайт ще огласи площад „Свобода“ на 20-ти октомври. Той ще се включи в безплатния концерт с помощта на община Хасково заедно с три родни рок банди, две от които с хасковско участие.
Ексвокалът на „Рейнбоу“ идва в града, воден от музикантите от група John Steel. Бандата е в хасковско-харманлийски състав-китаристите Иван Сталев, Виктор Георгиев и Иван Попов, басистът Петър Петров-Падре и барабанистът Живодар Димитров-Дарко.
Дуги Уайт е новата вокална звезда от световен ранг, с която музикантите работят, след като направиха няколко концерта и дори записаха за дебютния си първи албум „Freedom” парчета с бившия вокал на "Айрън Мейдън" Блейз Бейли.
Походът към обща работа с вокалите титани е от няколко години.
След като дълго се лутат в търсене на вокал за първия си албум, на момчетата от John Steel им хрумва да направят опит за връзка с рок титаните, за да пробват дали някои от тях ще влезе в авантюрата да запише песен с млада надъхана рок банда от България.
Разбира се, че социалната мрежа Фейсбук е тяхната отворена врата за връзка. Първият опит за контакт е с Блейз заради симпатиите им към Maiden. Чакането на отговора трае няколко месеца, но в крайна сметка развръзката е с повече от щастлив край, след като вокалистът им отговаря с : Да, песните ви ми харесват, записваме.
В концерта на 20-ти октомври в Хасково като специални гости се включват Sheky с фронтмен Ивайло Ранов-Шеки, младежката рок банда от Хасково Different Highway и Martin Weawer.
„Очаква ни една незабравима вечер, в която ще представим и сингъл от вторият си албум, както и ще се разходим из кариерата на Doogie.
Входът е свободен благодарение на община Хасково, която застана зад нас и ни помогна отново да следваме мечтите си. Благодарим Ви, че ни давате сили, за да продължаваме напред!“. Така звучи поканата за забиването след две седмица в центъра на Хасково от главните виновници за Рок събитието на годината в региона John Steel.
Красимира Славова
Бай Кор
Евертъна от Лондон
Край красивото Дойранско езеро Антантата е струпала колосални сили – 4 английски, 2 гръцки и една френска дивизия. Девета плевенска е сама. Резерви няма. Знаейки съотношението на силите, нашите се готвят да умрат. Много офицери обличат парадните си униформи, войниците слагат приготвените за последно бели ризи. На 16-ти септември по тях са изстреляни 350 000 снаряда, включително и газови, но фортификациите на генерал Вазов пак си казват думата — даваме 9 убити и 40 ранени. В 5.00 ч. на 18 септември три английски и една гръцка дивизия тръгват в атака. В този момент 220 артилерийски дула започват да бълват огън. Генерал Вазов не пести снарядите – няма вече за кога. 400 български минохвъргачки превръщат скатовете на хълмовете в ад. 440 картечници направо косят настъпващите. Измъкналите се от бункерите българи поддържат такъв плътен огън, че до окопите стигат едва 20-30 процента от атакуващите. А там пък ги посрещат с ужасна и съкрушителна контраатака на нож.
Противникът е спрян и обърнат в бягство, което скоро обхваща целия Дойрански фронт. На бойното поле остават повече от 10 000 трупа в британски униформи. Отчаяният британски генерал Милн праща резервните две дивизии в обход през Беласица да опитат пробив между 9-та плевенска и 11-та македонска дивизия. Нашите ги пускат на 50 метра и ги избиват от упор с картечниците и огнехвъргачките си. 10 000 гърци изгарят по скатовете на Беласица.
На 19-ти септември генерал Милн събира всичко , което може да носи оръжие, за да попълни оределите си части. Но и последната атака е удавена в кръв. Побеснялата българска артилерия коси с барабанен огън, за първи път използва и газови снаряди. Това е най-кръвопролитното сражение в цялата Първа световна война, с най-голяма плътност на убитите на километър фронт. В никоя война англичаните не са давали наведнъж толкова много жертви, както при Дойран.
В цялата тая сеч Девета плевенска дава само 494 убити и 1208 ранени. На 20 септември разузнаването докладва на генерал Вазов, че пред него няма вражески части. Той пита София да настъпи ли към незащитения вече от никого Солун. Не му разрешават. Благодарение на Дойранската победа, обаче, в подготвяното там споразумение за примирие, загубилата войната България е спасена от окупация.
През 1936 г. в Лондон е организирана среща на ветераните от първата световна война. Българската делегация се води от специално поканения о.з. генерал Владимир Вазов. На гара Виктория я посреща лично лондонският кмет, носител на най-високото английско благородническо звание. Генерал Вазов е настанен в замъка на лорд Харболи, където е пребивавал Наполеон. На парада на ветераните участват 3000 запасни войни и 200 бойни знамена. При появата на нашата делегация фелдмаршал лорд Милн командва:
«Свалете знамената! Минава генерал Вазов – победителят от Дойран!»
Англия свежда знамена пред генерал Владимир Вазов
Българската победа при Дойран – най-голямата в цялата ни 14-вековна история – се изучава във всички военни академии. Тя е записала една невероятна статистика: близо 70 хиляди убити от Антантата срещу по-малко от 500 загинали българи. Седем дивизии – напълно унищожени от една.
Наздраве
Nostradamus
брех
Евертъна от Лондон