Професор Пирс Стил (Piers Steel) от катедрата по човешки ресурси и организационна динамика в Университета на Калгари изследва в своята книга проблема с човешката склонност към оставяне днешната работа за утре.
Книгата се казва "Уравнение на отлагането: Днешните проблеми на утрешния ден" (The Procrastination Equation: Todays Trouble with Tomorrow) и в нея Стил извежда уравнение, чрез което обяснява защо хората предпочитат да не се захванат с работата веднага, а я оставят за по-късно.
Уравнението има вида U=EV/ID, където U е желанието да бъде изпълнена определена работа. То е равно на степента на очакване на успех (E), умножена по ценността на резултата (V) и разделена на произведението на степента на спешност на работата (I) и индивидуалната чувствителност към отлагане (D).
Стил е уверен, че съществуващото схващане, че бавно действащите хора са или педанти, или просто мързеливи, е невярно. Хронически отлагащите хора, които са около една пета от населението на Земята, просто са твърде импулсивни и разсеяни и постоянно се разсейват със странични неща, вместо да се заемат със своята работа.
В действителност те искат да изпълнят задачите си, за разлика от истинските мързеливци, които всячески се опитват да се отърват. Въпреки това резултатите им са лоши, по вина на природната им импулсивност, която ги тласка да се захващат само с работа, която би донесла незабавно резултат. Което и отчита изведената от учения формула.
Сред писателите Марсел Пруст и Дъглас Адамс са прословути със склонността си да отлагат.
Книгата се казва "Уравнение на отлагането: Днешните проблеми на утрешния ден" (The Procrastination Equation: Todays Trouble with Tomorrow) и в нея Стил извежда уравнение, чрез което обяснява защо хората предпочитат да не се захванат с работата веднага, а я оставят за по-късно.
Уравнението има вида U=EV/ID, където U е желанието да бъде изпълнена определена работа. То е равно на степента на очакване на успех (E), умножена по ценността на резултата (V) и разделена на произведението на степента на спешност на работата (I) и индивидуалната чувствителност към отлагане (D).
Стил е уверен, че съществуващото схващане, че бавно действащите хора са или педанти, или просто мързеливи, е невярно. Хронически отлагащите хора, които са около една пета от населението на Земята, просто са твърде импулсивни и разсеяни и постоянно се разсейват със странични неща, вместо да се заемат със своята работа.
В действителност те искат да изпълнят задачите си, за разлика от истинските мързеливци, които всячески се опитват да се отърват. Въпреки това резултатите им са лоши, по вина на природната им импулсивност, която ги тласка да се захващат само с работа, която би донесла незабавно резултат. Което и отчита изведената от учения формула.
Сред писателите Марсел Пруст и Дъглас Адамс са прословути със склонността си да отлагат.
Източник: Haskovo.NET