Депутатите гласуваха на второ четене закон, с който се отпуска заем на НЕК за плащане на реакторите за АЕЦ "Белене". ГЕРБ отхвърли 2 предложения - на РБ и БСП.
Сумата, която държавата ни дължи на "Атомстройекспорт", е над 620 млн. евро, като за част от тях (лихвени плащания) страната ни обжалва решението на арбитражния съд заради допусната техническа грешка. В същото време всеки ден забавяне увеличава сумата заради лихвата.
324 хиляди лева на ден, т.е. на всеки три дни НЕК генерира разход на лихви в размер на 1 милион, обясни енергийният министър Теменужка Петкова.
"Атомстройекспорт" обяви по-рано, че министър Петкова е обещала, НЕК да плати 400 млн. евро до края на годината.
Преди дебатите мнозинството отхвърли предложението на Реформаторския блок да отложи разискванията за четвъртък, за да позволи на повече депутати да се запознаят с решението на арбитража.
Не бе прието и предложението на БСП в дневния ред да влезе и точка за отмяна на забраната за строителство на АЕЦ "Белене“.
Според Драгомир Стойнев, ако отпадне тази забрана, проектът трябва да бъде преструктуриран, като разбира се, ще трябва да се търси инвеститор.
Това няма да стане от днес за утре, но в крайна сметка ние трябва да помогнем и на правителството в преговорите, защото няма как да се търси инвеститор, когато има забрана от Народното събрание, каза Стойнев.
Няма да подкрепим законопроекта, ако не се посочи конкретната сума с решение на арбитражния съд и сроковете, при които се дава помощта, заяви Румен Гечев по време на дебатите.
„Когато се тегли заем, има срок - тук няма срок. Направих едно изчисление, след като няма срок НЕК, може да ви плаща по 1 лев годишно“, посочи той и допълни, че според това изчисление НЕК ще върне заема след 3,5 млн. години. „Няма такъв заем. Искате да подпишем празен чек без срокове“, подчерта Румен Гечев.
Според Гечев има решение на арбитражния съд, което точно е определило при изплащането на главницата и наказателните лихви, че сумата е 1,270 млрд. лева. Той предложи това да е максималната сума.
По думите му това не пречи, ако постигнем намаление на лихвите, тази сума, която фактически ще платим, да бъде по-малка. „След като 16 млрд. се подписаха с празен чек защо 1,270 млн. лева да не се подпишат“, посочи той.
Менда Стоянова определи като спекулация твърдението на БСП, че ще се плати “празен чек“ за "Белене".
Самият законопроект препраща и се позовава на арбитражното решение, където са записани ясни и точни параметри – главницата, която трябва да се плати, и лихвите, които текат за всеки ден. Въпрос на аритметика е, в зависимост от това кога ще плати държавата, за да се сметнат какви допълнителни лихви ще се платят. Истинските подписи на този наистина тогава "празен чек" са били през 2009 година и те са поставени по времето на енергийния министър на БСП, каза Стоянова.
Мартин Димитров от РБ призова народните представите детайлно да се запознаят с арбитражното решение, въз основа на което за НЕК възникват задълженията.
Според ГЕРБ с предоставянето на помощ се дава възможност на Министерски съвет и на министъра на енергетиката да преговарят и да уточнят детайлите по това как ще получат оборудването от „Атомстройекспорт“.
Отпускането на заема на НЕК за АЕЦ "Белене" няма да увеличи дефицита в бюджета за 2016 година, каза по-рано пред БНР председателят на Комисията по бюджет и финанси в Народното събрания Менда Стоянова.
"Това са пари, които ще бъдат преведени от фискалния резерв, където има около 14 млрд. лева. За в бъдеще какъв ще бъде ефектът за бюджета - не мога да коментирам. Това зависи от решението на държавата дали ще участва в един бъдещ проект "Белене", заяви Стоянова.
